1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Странният тръбопровод – Балтийският газопровод ще свързва Русия директно с Германия

Точно 1189 км по дъното на Балтийско море делят руския град Виборг от германския Грайфсвалд. Според плановете на правителствата на двете страни до 2010 година те трябва да са свързани чрез подводен газотръбопровод, по който в Германия, а евентуално в руския анклав Калининград и във Великобритания ще пристига земен газ от находището Южнорусское в Сибир. С капацитет 25 милиарда кубически метра годишно този тръб

Централата на Газпром в Москва

Централата на "Газпром" в Москва

�провод ке може да покрива близо една трета от потребявания в Германия газ. Според съобщения в печата федералният канцлер Герхард Шрьодер и президентът Владимир Путин възнамеряват да представят проекта по време на срещата си в Берлин на 8-ми септември. Повече за тръбопровода от Йоханес Бек:

Проектът е странен: 2 милиарда и 400 милиона евро ще струва тръбопровода по дъното на балтийско море или двойно по-скъпо от тробопровод със същата дължина по суша. Това не звучи особено икономически ефективно, още повече че вече има два сухопътни тръбопровода между Русия и Германия на име “Северно сияние” и “Братство”, които биха могли сравнително евтино да бъдат разширени. Роланд Гьотц, ръководител на изследователската група Русия/ОНД към фондацията “наука и политика” в Берлин казва следното:

“Причините за построяването на подземен тръбопровод са в случая само, че не се преминава през трети държави. Т.е. не се прекосява полска и беларуска територия или пък украинска и словашка. Така се стига до пряка връзка между производител и купувач т.е. в случая между Русия и Германия, от което се пестят разходи по транзита и се изключва теоретичната възможност за прекъсване на тръбопровода от трети държави.”

В миналото обаче подобно нещо се е случвало само веднъж, при това само за няколко часа, когато Беларус затвори кранчето, за да подложи на натиск по време на преговори руския концерн “Газпром”. Повече значение има, че, както се твърди, Украйна през последните години е откронявала повече газ отколкото всъщност е плащала. Ала де се приемат зарадо това разходи с 1 милиард и 200 милиона евро по-високи от нормалните, е странно. Преди всичко се пита, какво кара двете участващи германски фирми Еон-Рургаз и БАСФ Винтершал да са нагърбят с тези разходи заедно с “Газпром”. Според експерта по Русия Роланд Гьотц:

“Явно от това се очакват някакви предимства, които обаче не са напълно ясни. Те са по-скоро свързани с обстоятелството, че целта е да се встъпи в делови отношения с Газпром. Основно желанието вероятно е от страна на Газпром, та по този начин да се изгради известен заплашителен потенциал срещу държави като Беларус и Украйна”.

Както Еон Рургаз така и БАСФ Винтершал не пожелаха да отговорят на въпросите на Дойче веле за тръбопровода. А със сигурност и двете фирми имат какво да разкажат. Например защо Еон Рургаз по време на първата декларация за намерението да се строи тръбопровода през юли 2004 в Москва все още беше представена, но при втората декларация по време на панаира в Хановер през април т.г. не взе участие. Странно, защото в крайна сметка Еон Рургаз е със свя дялов капитал от над 5 % най-големият чуждестранен съсобственик на Газпром. Вместо Еон при втората декларация се включи дъщерната фирма на БАСФ Винтершал, която върти заедно с Газпром пласментната фирма Вингаз. Еон не беше във възторг от това, но според съобщения в печата, ще се включи отново.

Тръбопроводът буди всичко друго, но не и възторг в Полша. Новият партньор от ЕС се чувства в буквалния смисъл на думата “заобиколен”. А тъй като германско-руското сътрудничество сред поредицата исторически подялби на Полша е щекотлива тема, гневът в Полша е голям. Роланд Гьотц отбелязва:

“Всъщност обаче цялата работа е повече нълнение отколкото по същество. Защото този Балтийски тръбопровод не променя реално енергийните отношения между Германия и Русия и между Германия и Европа. Тя прибавя към тези наистина много дълбоки отношения само нов фактор. Към това се прибавя, че потребността от газ в Германия и Европа ще продължи да нараства, така че този Балтийски тръбопровод в един момент действително ще стане необходим. Той просто бе изтеглен напред във времето вместо да бъдат разширявани други тръбопроводи.”

Изтеглена напред във времето бе и визитата на руския президент Путин, който първоначално възнамеряваше да посети Германия в по-късен момент.

“Това сега ще стане преди изборите за Бундестаг. Очевидно заради това, че президентът Путин иска да окаже на стария си приятел Шрьодер известна помощ в предизборната борба. Вероятно тази е причината. Това е и напълно разбираемо, защото Путин се разбираше през миналата година много добре с Шрьодер и вероятно би посрещнал с удоволствие продължаване на канцлерството на Шрьодер”.

Така че Владимир Путин ще прелети на 8-ми септември за няколко часа до Берлин, за да оповести междувременно вече за трети път заедно с Герхард Шрьодер строежа на газотръбопровода. Странен подход, но както се казва: “всички хубави неща са по три”.