1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Сто години от рождението на Дън Сяопин

Дън Сяо пин този месец щеше да стане на 100 години. Сега го честват като архитект на китайските реформи. В действителност той е направил много.

Фигурата на Дън Сяопин в новооткрития паноптикум в Пекин

Фигурата на Дън Сяопин в новооткрития паноптикум в Пекин

Китай днес е една освободена страна. Една страна, която удивлява, а той беше онзи, който разкъса веригите, които Мао Цзе-дун постави. Дън Сяо пин този месец щеше да стане на 100 години. Сега го честват като архитект на китайските реформи. В действителност той е направил много повече, отколкото да освободи гения на този трудолюбив и работлив народ. Това беше смело.

А как се развиха събитията. През 1987 година на китайска територия прозвъня първия мобифон, а днес? Китай регистрира над 300 милиона потребители на мобифони, световен рекорд. Китайската икономика се развива толкова бързо, че наблюдателите предупреждават за опасността от прегряване. Една трета от растежа на германския износ се дължи на Китай. Когато Дън погреба социализма той каза: ”все едно е дали котката е бяла или черна, важното е да лови мишки.”

Чуждите инвеститори например се нахвърлиха на тлъстия пазар. Междувременно Западът внася от Китай обувките си, играчките си и мобифоните си, в повечето случаи от фабрики на международни концерни. Китай се превръща в световна работилница. Наскоро британската армия съобщи, че ще произвежда в Китай своите маскировъчни облекла. С икономиката расте и влиянието, страната е ухажвана.

Дажи и когато днес китайската икономическа мощ се преувеличава, защото на народа от милиард и 300 милиона съответстват 3.9 процента от световната промишленост, безспорно е, че Китай постигна нещо фантастично за 25 години политика на реформи. Ако в момента в света няма по-противоречива страна от Китай това до голяма степен се дължи на заложените от Дън противоречия. От година на година те стават все по-остри. В Китай човек може едновременно да намери първия и третия свят, вчера и утре, плановоикономическа сивота и капиталистически блясък, гениален прагматизъм и подтискаща догма, корупция и героизъм, разцвет и разложение.

Китайските държавни фирми сега произвеждат само половината от продукцията, нови частни фирми никнат като гъби. Според последните преброявания в Китай има 236 хиляди доларови милионери. И това в една все още комунистическа страна! Не, комунизмът е мъртъв. Това е добрата новина, която редовно честват западните наблюдатели. Лошата новина е, че диктатурата на комунистическата партия е жива. Повече обаче няма смисъл страната да се мери по мащабите на бившия Съветски съюз. Отдавна авторитарните правителства на Южна Америка предлагат по-добро сравнение. Китай се е придвижил надясно, далеч надясно.

Десен Китай – най-отгоре стои една коалиция от политическа власт и елит от новобогаташи. Те господстват с помощта на армията и апарата на сигурността. Еднопартийната държава повече не е тоталитарна, тя дава примитивни свободи, но веднага нанася удар ако се почувства заплашена. Пропагандата проповядва национализъм, парите и печалбите са възхвалявани, почти не съществува система на социални осигуровки. Острови на благоденствието в градовете са в контраст с бедното село. Селяни и ниско платени работници са подложени на патриархален контрол, забранени са свободните синдикати.

В момента Китай е по-благоденстващ от Индия. В Индия обаче хората могат да гласуват и през май те си смениха правителството. В Китай хората не могат да избират. Също и това е наследво на Дън Сяо-пин, който заповяда на войниците да стрелят срещу демонстрантите, както беше казано тогава за да остане Китай стабилен. Само че в перспектива една страна не остава стабилна ако народът й няма право на глас. Да разберат това остава най-голямото предизвикателство пред наследниците на Дън Сяо-пин.