1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Стопанска панорама

Регионалните валути се ползват с все по-голяма популярност в евро-зоната и Гърците са начело на листата на черноработниците в Европа тези са темите в днешното издание на икономическата ни рубрика.

От две и половина години насам ЕС се опитва да обедини възоснова на еврото стария континент в монетарно отношение. Междувременно по света се пораждат все повече инициативи за създаването на т.н. ”допълнителни валути”. Само в Германия съществуват вече 7 подобни регионални платежни средства, в процес на зараждане са още 30! В Бад Хонеф край Бон по покана на Католическо-социалния институт към кьолнската архиепархия се срещнаха ооколо 160 представители от над 20 страни, посветили се на създаването на алтернативни и допълващи валути.

Мисълта за въвеждането на нови валути в Европа от 2004 год. на пръв поглед изглежда абсурдна. Майкъл Линтън от алтенативния ”Лондън-Оупън-Мъни-Проджект” обаче не е единственият:

Линтън:

”От вече над 20 години работим с алтернативни валути. Казвам ”валути” в мн.ч., защото една отделна валута в един голям град е безполезна. Нужти са много валути. Съседски, културни, за гръцката и за мюсюлманската общности... Трябват валути за младежта, за хомосексуалистите, за жените, всички тези валути са необходими”.

Редица експерти, сред които и представители на германски банки и спестовни каси са на единното мнение, че има поне няколко случая, в които допълненията към традоционните платежни средства имат смисъл.

Два вида съществуват от тези, създадени в повечето случаи по частна инициатива, валути: регионално ограничени средства за обмяна, каквито в Германия например вече са в обръщение в Бремен или в Хиймгау, Бавария. Има е секторно ограничени единици т.е. валути, които се използват само за определена цел. Удачен пример за втория вид е валутата за обмяна на време в Япония, с която в цялата страна се изчисляват часовете на болногледачите и гледачите на възрастни.

Решаващата разлика между тези обменни или купонни системи спрямо единните държавни валути се състои в това, че те не са всеобщо валидни и конвертируеми. В това се състои и тяхното предимство, защото парите остават в първичния си кръговрат и не могат да изтичат безпрепятствено от съответния регион или съответния сектор. Поради тази причина, обяснява Йоахим Сикора, директор на Католическо-социалния институт в Бад Хонеф, през последните години изникват все повече такива допълвъщи валути.

Сикора:

”Аз мисля, че една от причините е изтичането, изчезването на все повече пари от общинската и регионалната сфера на индустриалните страни в т.н. ”зони на високите лихви”. Те понастоящем са в Югоизточна Азия: Китай, Тайван. Там се дават много по-високи лихви и съответно парти се устремяват към този регион. По нашите места е често трудно да се добере човек до съответните кредити. Ето защо е разумно да се помисли по този въпрос. Тази е едната причина. Втората причина е, че, както знаете, има много хора, които биха искали да работят, а не намират работа. Следователно трябва да намерим нови полета за дейност и да ги финансираме. Т.е. трябва да създаваме поминък. А това би могло да стане с допълващите валути.”

Тези идеи не са нови. Най-ранните експерименти с валути на общинско равнище се извършват в Германия и Австрия през 20-те години на миналия век. Така например в тиролската община Вьоргл, където цари голяма безработица и същевременно липсват пари за финансирането на обществени проекти. Тогава на кмета му хрумва да напечата и раздаде купони. Екпспериментът се оказва успешен и наистина в общината безработицата намалява, а кметството получава приходи и събира общински данъци. По-късн обаче австрийската национална банка забранява тези експерименти и създаването на паралелна валута.

Такъв положителен ефект очаква и спестовната каса в Делич в германската провинция Саксония. Този регион също страда от изтичане на капитали и недостиг на работна ръка. Сътрудникът на финнасовия институт Гернот Шмид казва следното:

Шмид:

”Проектираме регионална система, използваща маслото т.е. професионална организация за обмяна, а също така реджиокарта и цялата тази система трябва да бъде така модулно изградена, че в нея да могат да се включат и частни организации...”

Системата, която саксонците искат да изградят още през т.г. е доста по сложна от експериментите през 20-те години. Между другото електронната реджиокарта иима за цел да замени сравнимите с пари в брой купони. Държавна забрана не може да се очаква, защото спестовната каса в Делич се е погрижила за мащабни юридически консултации. Освен това местните политици подкрепят проекта, който се стреми да се превърне в образец за регионалното структурно стимулиране.

...............................................................................................

От днес, първи август, незаконно полаганият т.е. т.н. ”черен труд” ще се санкционира по-строго в Германия. ”Работа на лунна светлина”, ”нелегална икономика”, ”скрита заетост” – в ЕС терминологията е разнообразна, но винаги се има предвид тези трудово-правни отношения, за които не се плащат нито данъци, нито социални осигуровки. За ЕС дялът на този вид нелегален труд се движи, в зависимост от страната, между 6 и 16 %. Некоронованите царе в тази област са гърците. Над 20 % от БВП в Гърция са резултат от работа на черно. Една пета част от Олимпийския стадион в Атина е следователно чисто аритметически, построен от черноработници. Строителството, селското стопанство, а също така хотелиерството и ресторантьорството са браншовете, в които броят на работещите без данъчен картон е най-голям.

Старата членка на ЕС Гърция е следвана по петите от централно- и източно-европейските нови страни-членки. От Литва до Словения дялът на нелегалния труд за БВП е между 14 и 19 %. В Кипър – малко над 4 %, в естония – 8, за малта няма данни. В икономически мощните Германия и Франция тази цифра е около 6 на сто. Най-ниската квота е в Холандия, Австрия и Великобритания – около 2 %..

Данните от първото проучване по темата във всичките 25 държави-членки почиват върху приблизителни преценки, а и не би могло да бъде иначе. За Испания и Ирландия няма предоставени данни. Част от данните са от 1995, друга част – от 2003 година, което ограничава силно тяхната сравняемост. Т.е. процентните грешки са твърде високи, както признават и авторите на студията от Комисарията на ЕС по заетостта и социалното дело. Проучването в обем от 220 страници обаче сочи недвусмислено тенденцията, че трудът на черно е много повече разпространен в източна и в южна Европа, отколкото на запад и на север в ЕС.

Причините са от една страна икономически. Ниският стандарт на живжота в Източна европа кара хората да търсят допълнителен доход чрез работа на черно. От друга страна обаче роля играят и различията в манталитета. В Гърция и Италия трудът на черно е част от общоприетия стил на живот и се толерира от политиците, тъврди прооучването. В Полша и Унгария сенчестата икономика също вече разполага с традиции. В бившите комунистически държави към това се прибавя и дълбокото недоверие спрямо държавата и фискалните власти..

ЕС разполага с директива за овладяване на нелегалната икономика. Като позитивни примери се изтъкват данъчната политика на Швеция и т.н. ”мини-работни места” в Германия. Преценката е, че общо взето изравняването на стандарта между изтока и запада в дългосрочна перспектива ще доведе до намаляването на полагания на черно труд. Един поглед извън границите на стария континент: в САЩ според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие дялът на труда на черно е по-виско отколкото в Германия, но по-нисък отколкото в Полша. Това е свързано основно с големия брой нелегални имигранти в Америка.