1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Стопанска панорама

Москва отстъпва в споровете с Парижкия клуб относно изплащането на руски дългове Кризата в системата за здравно осигуряване в САЩ Предупредителна стачка в германския филиал на Фолксваген - заводите Шкода в Чехия

Вероятно Русия ще плати все пак по-рано част от външните си дългове.Както изглежда Русия не изисква вече от страните –кредиторки в рамките на така наречения Парижки клуб ново разсрочване на плащанията . Така за федералнят министър Ханс Айхел нарастват шансовете да получи тази година за държавния бюджет милиардна сума.Полша е вече по-напред от Русия.В края на месеца Полша ще плати на Федералната република дълг в размер на 1 милиард и 900 милиона евро.

“От политическа гледна точка е редно да се стремим да получим разсрочка “ , но икономически погледнато ние също и така можем да имаме полза , заяви в Москва президентският финансов съветник Игор Шувалов.Още в началото на месеца Шувалов предупреди , че

Ако Русия не успее да наложи сред кредиторите в Парижкия клуб разсрочване на дълговете , това би могло да доведе до вътрешни проблеми.Германия категорично отказа евентуална разсрочка.Русия дължи на страните от Парижкия клуб общо 40 милиарда долара . Най-големият кредитор е Германия която е отпуснала на Русия заеми в размер на 20 милиарда долара. Руският финансов министър Алексей Кудрин иска да използва високите приходи от продажба на нефт за да изплати външните дългове , които са значително бреме поради високите лихви. В руското правителство обаче се надигат гласове кото изискват парите да се използват за национални проекти .В миналото Русия трябваше да плаща за кредитите високи лихви тъй като не минаваше за особено сигурен платец.В последно време рейтингът се подобри поради големите приходи от продажбата на петрол и други суровини.Затова Русия има също интерес да изплати старите си кредити взети на високи лихви. Досега преговорите с Парижкия клуб относно руското предложение за разсрочка преминаха без резултат.В кръгове на Парижкия клуб се казва , че вместо разсрочка на дневен ред е темата за известна бонификация в случай че Русия плати дълговете си предсрочно. Идеята за такава бонификация идва вероятно от Германия. Говори се че федералният финансов министър Ханс Айхел изисквал за изплащането на пет млиарда долара руски дълг 500 милиона долара отгоре тъй като за Германия е по-изгодно да продаде руските дългове на финансовия пазар отколкото да чака да бъдт изплатени. Миналата година порад подобряването на кредитния рейтинг на Русия Германия спечели добри пари от продажбата на руски дългове на финансови инвеститори.

Разтърсваният от криза американски автомобилен концерн Дженеръл Мотърз трябва да действа. Топ-мениджърът Гари Коуджър , който отговаря за бизнеса в Северна Америка , иска в преговори със синдикатите да издейства рязко намаляване на разходите за здравните застраховки.Дженеръл Мотърз не може вече да си позволи социални благодеяния с каквито досега глезеше работещите в концерна и пенсионерите.Дженеръл Мотърз се бори за оцеляването си.Само за здравни осигуровки на служителите и пенсионерите концернът изразходва пет милиарда долара на година.За един милион и сто хиляди души , това са четири десети от населението , Дженеръл Мотърз поема разходите в случай на заболяване.Поради шеметното нарастване на разходите за пенсии и здравно осигуряване американските фирми се виждат притиснати до стената , особено в автомобилостроенето , стоманодобива както и при авиокомпаниите , където синдикатите по традиция имат силни позиции. За разлика от Германия и повечето страни отЕвропейския съюз , американската социална система се гради в голяма степен върху споразумения между фирмените ръководства и служителите.Държавата отговаря само за минимална част от болничните разходи.Но и двете системи , било държавната или фирмената , се борят с едни и същи проблеми. Делът на по-възрастното население нараства.По-малко хора които плащат социални вноски трябва да финансират все по-голям брой пенсонери. И без това американската здравна система , която поглъща 14 цяло и 6 десети процента от брутния вътрешен продукт , е най-скъпата в света. Средно на всеки зает в трудовия процес американец се падат болнични разходи в размер на 6295 долара на година.Преди пет години тези разходи бяха 3692 долара на човек годишно.Причината за това развитие са между другото и неимоверно високите цени на нови медикаменти.В никоя страна на света не се предлагат толкова много медикаменти както в СЩ . Към това се прибавят бюрокрацията и лошата организация в болниците. Правителството е безпомощно пред кризата в здравната система.По нареждане на президента Буш още преди две години Конгресът гласува нов закон за реформа на медицинските грижи под името държавно болнично осигуряване за възрастни.Въз основа на този закон надхвърлящи определена възраст получават от държавата по-голямата част от парите изразходвани за лекарства.Този закон бе изборен подарък за един важен електорат , който се виждаше застрашен от бедност поради високите цени на лекарствата.Само че реформата отваря нова дупка в в държавната каса.Според преценките през идните десет години за покриване на по-голямата част от разноските за медикаменти на възрастни американци държавата ще трябва да набави 400 милиарда долра. Лошо стоят нещата и при държавните осигуровки за бедни и хора без никакви доходи. През последните пет години здравните разходите за тази група хора се увеличиха с 63 процента като надхвърлиха триста милиарда долара. Тъй като фирмите съкращават вноските си за фирмените здравни осигуровки при паралелно нарастване на лекарските такси и цените на лекарствата експертите очакват по-нататъшно покачване на разходите за държавната сциална система от която в момента са зависими около 50 милиона американци.

В дъщерното предприятие на концерна Фолскваген , заводите Шкода в Чехия се водят преговори за нови тарифни договори . Старият тарифен договор изтече едва в четвъртък , но още преди това за да наблегнат върху сериозността на исканията си синдикатите в Шкода заплашиха с едночасова предпредителна стачка и с демонстрации пред централата в Млада Болеслав и цеховете Квасини и Връхлаби. Още в самото начало тарифните преговори забуксуваха тъй като синдикатите искат увеличения на заплатите с десет процента , докато Шкода предлага три процента.Според съобщения на вестник “ Хосподарске новини” миналата година средната заплата в заводите на Шкода е възлизала на 23 хиляди 340 крони което прави 780 евро. Това както отбелязва вестникът е повече от средната заплата в Чехия в размер на около 600 евро месечно , но по-малко от заплатата на работниците във Фолксваген в Германия.