1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Столът вече не е празен

Кои са най-важните теми в двустранните отношения между България и Германия? Какви международни приоритети могат да си поставят заедно двете страни? Ето мнението на Александър Андреев по повод едно дипломатическо събитие.

default

Основата за взаимодействие е налице, но дали се използва в достатъчна степен?

Представете си следната конфузия: кумовете са поканили своите кумци на гости, а поканените цяла година отлагат посещението. Позволявам си това битово онагледяване на една политическа ситуация, въпреки риска то да прозвучи като блудкав флирт с патриархалните ценности на българите.

Правителството и президентът в София близо година не успяха да изпратят посланик в Германия, а това – откъдето и да го погледнем – си е най-малкото проява на политическо невъзпитание, да не кажа неуважение. Е, конфузно празният посланически стол в Берлин вече е зает, тъй че нека опитаме да си представим какви съобщения и импулси може/ще излъчи Иво Петров, който на 7 април трябва да връчи акредитивните си писма.

EU Flaggen Dossierbild 2

В основата на двустранните отношения е европейската политика

Политически обвързаности

България от две години членува в ЕС, тоест поне номинално в отношенията между двете страни не би трябвало да има неравнопоставеност или субординация. Кое тогава е важното? Ако прескочим обичайните баналности за исторически добрите връзки, мисля че пак ще опрем до Евросъюза. Преди следващите му разширявания България, като балканска съседка на повечето кандидати, се оказва във важна позиция, която дори не й е съвсем по мярка.

Германия пък има сложно и диференцирано отношение към страните в чакалнята, но за разлика от много други еврочленки, витално се интересува от процеса и ангажирано се опитва да го направлява. И заради близостта на Балканите, и заради трайните симпатии към Хърватия, и заради амбивалентните нагласи към Турция, включително и към милионите германски турци. Накратко: София и Берлин, волю или неволю, са обвързани с югоизточното евроразширяване, а това създава добра основа за взаимодействие.

Нарастващият стокооборот, германските туристи и инвестиции в България, енергийната проблематика (най-вече газопроводите и ядрената енергетика) – в икономическата област новия посланик също го чакат не само хармония и звездни мигове, но и доста проблеми. Като стана дума за проблеми: вече две десетилетия се влачат и доста неуредици около българските имоти в Германия. Разбира се, в този замразен хаос един посланик пролет не прави, но дано поне прояви повече настойчивост пред изпълнителната власт в София.

София трябва да излъчи послания

Alexander Andreev

Авторът

Между другото, на правителствата и в двете страни им остават само още няколко месеца, така че до изборите едва ли ще се случи нещо сензационно. Явно и посещенията на високо равнище ще бъдат отложени – сега просто няма смисъл с изтичащ мандат да се говорят празни приказки. Новият посланик обаче може да посредничи за политически срещи, на които да се поогледат евентуални бъдещи партньори в двустранните междуправителствени отношения.

И още нещо, с което кръгът пак се затваря до ЕС. Наскоро „Файненшъл Таймс”, безспорен авторитет по европейските въпроси, подхвърли името на Ангела Меркел като евентуален първи президент на ЕС. Сега е моментът българската политика да излъчи колкото е възможно по-консесуални послания за бъдещата уредба на Евросъюза и за състава на новата комисия наесен. А Берлин е един от първите адреси, до който трябва да стигнат тези послания.

Редакцията препоръчва