1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Статии за България в немскоезични вестници

Изобилие от статии, посветени на България има в днешните немскоезични вестници. Продължаваме с подробности от три други издания – австрийския “Ди Пресе” и германските “Зюддойче Цайтунг” и “Ди Велт”.

default

Статията в австрийския ежедневник е озаглавена :” Европейски Съюз: малко разширяване, големи проблеми” и поставя акцент върху факта, че България и Румъния не са добре подготвени за еврочленството си и че приемането им става по-рано отколкото е било желателно. Цитиран е главният докладчик на Европейската Комисия за Румъния Венцеслав де Льобкович, който заявява, че ЕС има повече възможности да оказва натиск върху страни, които са приети в общността, отколкото върху кандидати. По-нататък изданието отбелязва, че Комисията в Брюксел ще трябва да приложи този натиск за да предотврати злоупотребите с европейските аграрни и структурни помощи, защото нито в България, нито в Румъния нужните системи за контрол над управлението на паричните средства няма да функционират от 1 януари идната година. Най-големият проблем – от гледна точка на австрийския вестник “Ди Пресе” обаче представлява процъфтяващата корупция в двете страни-кандидатки, недостатъчната правна сигурност и проникването на кадри на бившите тайни служби в ръководните етажи. Цитиран е доклад на антикорупционната организация Трансперънси Интернешънъл, според който през 2006 година ситуацията в България и Румъния даже се е влошила в сравнение с предходната година. Поради всичко това Брюксел предвижда евентуално предпазни клаузи като средство за оказване на натиск. Според де Льобкович, това е най-голямата заплаха за двете страни, чието привеждане в действие той оценява като позор.

На проблема с организираната престъпност в България и присъединяването на страната към ЕС е посветено интервю на германския вестник “ди Велт” с 69 годишния бив премиер Симеон Сакскобургготски. Авторката Сузане Симон пита Симеон за промените в страната, след завръщането му от изгнание и следите, оставени от комунистическия режим. Бившият премиер дава кратки отговори и се спира най-вече на радостта си от връщането в родината и желанието му “да служи” на страната си. По-нататък Симеон се спира на предстоящото приемане на България в ЕС и отбелязва, че мястото на България е в европейската общност, което той аргументира с европейската история и традиции на страната. Според Симеон - там - също така е мястото и на Сърбия, Хърватия, Алабания и Черна Гора – страни, които географски са част от Европа и би трябвало да намерят място в общността. Вестник “Ди Велт” споменава по-нататък някои от съществуващите предразсъдъци спрямо България, свързани с корупцията, мафията, унизителното положение на ромите и недостатъчното спазване на малцинствените права и пита Симеон, каква част от тях е вярна. Бившият премиер отвръща реторично с : “Назовете ми една страна, в която няма корупция” и цитира руския президент Путин, казал веднъж, че мафията всъщност е италианско изборетение. По-нататък Симеон пледира за по-внимателно използване на някои понятия, както и за това, те да не се прилагат на общо основание. Според Симеон всички в българската администрация полагат сериозни усилия за да разкриват съществуващи недостатъци. България в момента се намира – според него – в процес на обмен на опит и обучение в рамките на европейската общност. По-нататък бившият премиер се спира на проблемите на ромите в България и отбелязва, че ключов проблем в тази връзка е повишаването на образователното им равнище и даването на перспективи за развитие на малцинствата. Симеон отбелязва работата на множество неправителствени организации, както и това, че той самият с удаволствие си сътрудничи с тях в тази насока. В заключение вестник “Ди Велт” пита бившия премиер, къде и как ще отпразнува присъединяването на България към ЕС на 1 януари. Симеон отбелязва, че макар поводи за празнуване наистина да има, истинските поводи за тържества ще се появят едва тогава, когато страната отбележи напредък в реализирането на поставените си задачи като осигуряването на повече благосъстояние на хората, реформирането на правосъдието и по-доброто интегриране на ромите.

Друг голям германски ежедневник “Зюддойче Цайтунг” също публикува статия, посветена на предстоящото присъединяване на България към ЕС. Тя е озаглавена “ Като завръщане” и съобщава в подзаглавието, че както България, така и Румъния свързват големи надежди с предстоящото си евро-членство. “След десетилетия на диктаторско опекунство и материален недоимък двете страни отново получават правото да принадлежат към онези европейски народи, които в рамките на своето държавно обединение Европейски Съз не само са постигнали колективни гаранции за мир, свобода и демокрация, но и за икономическо благосъстояние и неограничен достъп до работа в по-голямата част от континента. Никога преди – отбелязва изданието – не е имало по-ефикасен механизъм да се изведе едно общество от диктатурата и лошата икономика към пазарноориентирана демокрация – чрез европейско членство. По отношение на България и Румъния това стана ясно в особена степен, най-вече поради това, че с оглед на отрицателните настроения в стария ЕС към двете кандидатки бяха приложени по-строги критирии отколкото в предишни случаи на присъединяване. Започналите в двете страни структурни подобрения никога нямаше да се извършат в такъв обем и за толкова кратко време ако не съществуваха специалните планове за действия на Европейската Комисия и нейната система за мониторинг. Натискът – следователно – беше оздравителен – за всичко, което остава да се върши – заключава вестник “Зюддойче Зайтунг”. По-нататък изданието се спира на перспективите за бъдещо членство на останалите балкански страни и отбелязва, че тъкмо на Балканите и особено в разрушената от войни и престъпления бивша Югославия ЕС е изправен пред задачата за установяване на мир. Тъкмо германците не бива да мърморят недоволно – пише вестникът, когато на други се помага по същия начин, по който на тях навремето им е била оказана помощ – най-вече чрез подсилване на демократичните сили на обществото”.