1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Станишев във Виетнам

Размишление на Явор Дачков по повод на една снимка

default

Тези дни вестник „24 часа” публикува снимка, направена във Виетнам. На нея се вижда как българският премиер Сергей Станишев и външнополитическият секретар на БСП Кристиян Вигенин са полегнали блажено на два шезлонга в меко казано неформално облекло – тишърт и три-четвърти панталони на палубата на виетнамска джонка. Освен Вигенин и Станишев, на снимката се виждат безкрайно синьо море и безкрайно синьо небе. В далечината се очертава силуетът на една друга джонка.

По-възрастните биха се сетили за любимата песен на Димитров „Хей тамо лодка”, по-ироничните биха заменили думата лодка с джонка, но споменът за онези времена няма нищо общо със спомената снимка. Станишев и Вигенин със своите тъмни очила и небрежни пози напомнят по-скоро на юпита, прекарващи отпуската си по екзотични места. Станишев дори е подпрял главата си с ръце, в поза, която е на границата на добрия вкус. Все пак той е министър-председател на България и дори в моменти на отдих не би трябвало да позволява да бъде сниман така. Двамата приличат на герои от филма „Завръщане в Брайдсхед” по романа на Ивлин Уо. Във всеки случай, ако не сте българин, никога нямаше и да ви мине през ума, че единият от двамата е премиер на България.

Разбира се, че е трудно да се описва снимка, когато не е пред очите ви. Тези от вас, които са я видели, биха разбрали по-добре какво имам предвид. А имам предвид абсолютното безгрижие, което тя излъчва. Не че това е лошо. В никакъв случай не искам да кажа, че премиерът на България трябва да ходи непрекъснато мрачен и потиснат. Но на фона на тоталното му отсъствие, когато е в страната и по презумпция би трябвало да изпълнява конституционните си задължения, тази снимка ми дойде малко в повече. Впрочем, заради посещението си в Китай, Сергей Станишев разпусна правителството за две седмици. Изглежда, че властта е решила да излезе предсрочно във ваканция по случай членството на България в Европейския съюз от 1 януари. Но да се върна на фотографията. Струва ми се, че в нея има нещо от истината за поредния български премиер, попаднал случайно на най-важното място в българската държава, незнаещ точно какво да прави на него и използващ всеки момент, за да разпусне, както се казва на жаргон.

Сергей Станишев е министър-председател на България от година и половина, но за година и половина не е провел, нито дори оповестил и една своя инициатива. Ако се замислите с какво точно бихте го запомнили в качеството му на премиер, ще ви бъде трудно да се сетите дори за един конкретен факт. Всички останали министри имат профил, независимо скандален или не, но с нещо могат да бъдат запомнени. Докато Сергей Станишев го няма. Тук е и въпреки всичко го няма. В някакъв смисъл той е уникален. Не е казал едно изречение, с което да го запомним. Не е направил и един жест, с който да предизвика одобрение или гняв. Човек без нищо характерно в себе си, попаднал на мястото, което по презумпция събира фокуса на прожекторите. Може би затова тази снимка много ме впечатли. На нея Станишев е Станишев. Разглезено дете на своите родители, което цял живот не е работило нищо. Дете, привикнало на лукс и привилегии. Не бих казал, че това предизвиква неприязън. Но когато гледам тази снимка, се питам какво прави този човек начело на изпълнителната власт. И си отговарям веднага: разбира се, нищо. Прекарва си добре времето, докато други управляват.

Подобно съдържание