1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Сръбски граждани загубиха съдебен процес срещу германската държава

От чисто формална гледна точка председателят на съдебния състав Хайнц Зоненберг можеше да се задоволи с оповестяване на решението, че съда отхвърля иска. Ставаше дума обаче за мотивите на това решение. Снимките на разрушения мост и на жертвите са ненадминати по жестокост, както посочи съдията Зоненберг. Само че искът е няма основания нито по германското право, нито пък според международното.

Имаше редица основание защо съдийте взеха такова решение. От една страна според тях международното право не е развито дотам, че отделен гражданин да може да изисква компенсации от държавата за претърпени болки и страдания. На второ място наистина съществува декларацията за човешките права, в която е визирано и правото на живот. Само че тогавашната република Югославия по време на бомбардировката не е членувала в Съвета на Европа и затова ищците не могат да се позоват на декларацията за човешките. Адвокатката на ищците Гюл Пинар обаче не беше убедена от този аргумент. Ако германското правителство се застъпва за спазване на човешките права по цял свят, тогава не би трябвало да се измъква така от въпроса. Тя изтъкна, че ако в германското и международното право има пропуски, те трябва да бъдат отстранени. Ищците не бяха изненадани от съдебното решение. Зоран Миленкович, кметът на село Варварин, чиято 15-годишна дъщеря Саня загива по време на бомбардировката, вече обяви че ще обжалва:

"Ние няма да се откажем след това решение на първата инстанция. Ние ще се борим и по-нататък, защото го дължим на жертвите. Преди всичко аз и жена ми го дължим на дъщеря ни Саня, която загина на моста."

Във всеки случай Миленкович се съмнява, че Втората инстанция ще се произнесе различно.

"Естествено шансовете са малки един германски съд да осъди германското правителство и германската държава. Това ще означава, че всички жертви, загинали по време на бомбардировките на Нато над Югославия през 1999 година ще бъдат признати за такива. Ще се стигне до голям брой процеси. Тогава световната общественост ще съзнае, че в действителност Нато е извършила престъпления, не само във Варварин, но и на много други места."

Адвокатите на германското правителство бяха пестеливи на думи след делото. На въпроса дали се е опасявал от противоположно решение на съда Улрих Карпенщайн посочи, че сред юристите такава опасност винаги съществува.