1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Сръбските социалисти

В края на миналата седмица за ужас на мнозина от привържениците си, проевропейски ориентираният сръбски президент Тадич призова към "историческо помирение" със социалистите на Милошевич. Статия от "Берлинер Цайтунг".

default

Слободан Милошевич

Какво означава това и има ли все пак шансове за успех коалицията между сръбските демократи и социалисти? Отговорът на този въпрос се опитва да намери журналистът Франк Херолд, който е добър познавач на Балканите.

Политиката е бизнес, пълен с неочаквани обрати. Преди две години Ивица Дачич и негови съмишленици бяха почетен караул на гроба на Слободан Милошевич. По това време за някои Социалистическата партия на Сърбия беше по-скоро със замиращи функции. Само че преди три седмици, на изборите, социалистите получиха 20 от общо 250-те местав сръбския парламент и сега от тях зависи, по кой път ще тръгне Сърбия - напред към Европа или назад към самоизолацията. Сега везните сякаш се накланят към европейската перспектива. За голямо облекчение на Запада

коалицията от радикали и ултранационалисти е невъзможна

не само математически, но и политически.

И все пак в последния изборен резултат се крие мрачна историческа ирония. Осем години след свалянето на Милошевич от власт, неговите наследници се връщат на властови позиции в Белград. Защото без тях не могат да управляват нито проевропейски насторените сили около президента Тадич, нито националистите на Томислав Николич. Въпросът досега беше само кой от тези два лагара ще предостави на социалистите по-примамливата оферта.

Serbien Wahlen Präsident Boris Tadic

Борис Тадич

В крайна сметка голямата преднина, с която партията на Тадич спечели изборите, не й гарантира мнозинство в парламента. Ето защо в края на миналата седмица за ужас на мнозина от привържениците си, Тадич призова към "историческо помирение". А това означава да се забрави, как режимът на Милошевич използваше полиция и армия срещу опозиционните демократи, как само до преди четири седмици привърженици на двата лагера водеха люти словесни битки.

Дали пък ценатане е прекалено висока,

която сега демокрацията в Сърбия е готова да плати? Дали не е прекалено рано за завръщането на малко промеенилата се сръбска социалистическа партия във властта? Как да се обясни тази по балкански реалистична политика на Запада, на чиято финансова подкрепа белград се надява?

Водещите политици в партията на Тадич са спокойни и вярват, че могат да влязат в ролята на помирител на злото. Тези дни в Белград можете да чуете и това:

"В една бъдеща коалиция не

демократите ще зависят от социалистите, а обратно -

социалистите от демократите."

В проитвен случай без тази коалиция ще се стигне до пат в парламента, който ще доведе до нови избори, най-късно до есента. И ако се вярва на социологическите анкети, социалистите нямат никакви шансове за успех. То би трябвало да ги вразуми и да ги превърне още сега в стабилен коалицонен партньор на демократите.

Даже и радикалите-ултранационилсти биха били доволни от тази ситуация. Като протестна популистка партия те са без програма и без кадри, способни да управляват. Това което по им приляга е да вдигат шум като опозиция.

Редакцията препоръчва