1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Срещата на ООН на върха остана под очакванията

Днес в Ню Йорк завършва срещата на върха на ООН. По повод 60-ия юбилей на Световната организация беше предвидено да се вземат решения за реформи на ООН, както и да се потвърдят целите за развитие на човечеството през милениума. Заключителният документ на форума обаче е значително по-разводнен от първоначално предвидения вариант.

default

Преди пет години държавите-членки на ООН по повод началото на новото хилядолетие взеха решение, в рамките на 15 години бедността и глада по света да намалеят наполовина, да се гарантира основното образование за всички деца, да се намали детската смъртност, да се преодолеят редица проблеми на глобалното развитие като опазването на природните ресурси и др. Една трета от времето, определено за изпълнение на тези амбициозни цели, вече изтече и всеки нов ден, който минава, без да се прави нищо за реализацията на целите, прави задачата още по-трудна.

Срещата на върха на ООН по целите на бъдещото развитие трябваше да направи първо равносметка, да потвърди правилността на поставените задачи и да стимулира по-нататъшното им изпълнение. Само че САЩ изведнъж се дистанцираха от теци цели, независимо, че преди това и те самите бяха сложили подписа си под тях. Те се пазаряха около претенциите си, целейки да представят ООН в крайно слаба светлина. Човек неминуемо остава с впечатлението ,че САЩ биха желали да подменят цялата декларация за целите на развитието, прита от ООН с документ от Вашингтонското външно министерство. Това обаче не стана, защото държавите-членки единодушно се противопоставиха на този опит. Срещата на върха показа, че амбициозните цели за развитието на човечеството не бива да се подменят и че онзи, който се опита да ги отхвърли, остава изолиран и сам се става обект на осъждане. Целта, крайната бедност и глада по света да бъдат намалени наполовина до 2015 година – не могат повече да се изтеглят от дневния ред, даже и от световна суперсила като САЩ. Интересно е обаче да се разбере, от какви мотиви се е водил неоконсервативния лагер около президента Буш при този опит. Първо, налице е явна загуба на връзка с действителността, защото ежедневно в света умират 30 000 дуца от глад или болести, които са лечими. Второ: който смята, че може да наложи на целия свят американското разбиране за демокрация и свобода с помощта на военен бюджет от 500 милиарда долара и нови оръжия за прецизна стрелба, очевидно надценява себе си прекомерно - както духовно, така и геополитически. И трето: Неоконсервативният лагер около президента Буш изпитва зле прикрит страх пред мултилатерализма на Световната организация, който застрашава хегемониалните претенции на САЩ. Междувременно обаче стана ясно ,че повечето спорни въпроси по политиката за развитие, както и около реформата на ООН и въпросите на сигурността и борбата срещу тероризма, могат да бъдат решени само в сътрудничество с развиващите се страни. Това пък – на свой ред означава, че решенията на глобалните въпроси зависят от успеха на борбата срещу глада, болестите и бедността.

Само че страхът на неоконсервативното правителство на Буш изглежда е загнезден още по-надълбоко: то очевидно се страхува да показва бедността, защото тя явно не се вмества достатъчно добре в светогледа и представите му за едно общество на благоденствието. Понякога обаче самият живот коригира тези представи - унищожителният ураган Катрина в САЩ например разкри не само гребежи, убийства и плячкосвания, но преди всичко бедност в собствената страна, която в продължение на дълго време не желаеха да забележат. Страхът е лош съветник, защото обикновено препречва погледа за най-разумните и необходими решения. Няма съмнение, че САЩ – по разбираеми причини – са заинтересовани от увеличаването на сигурността и борбата срещу тероризма. След като това е така, е крайно време те да поведат и сериозна борба срещу бедността. Защото бедността създава завист, омраза, насилие и представлява най-добрата хранителна среда за развитието на тероризма. САЩ дават ежегодно по 80 милиарда долара за сигурността на Багдад. Успехът - или по-скоро неуспехът на тези инвестиции – е очевиден. С подобна сума обаче би могло да се удвоят средствата в помощ на развиващите се страни, а това без съмнение ще представлява решаващ принос в бората срещу бедността.