1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Срещата на военните министри от ЕС във Вийсбаден

На неформална среща във Вийсбаден днес и утре (1-2 март) военните министри на 27-те страни-членки на ЕС обсъждат сигурността в Западните Балкани и бъдещето на Косово. Други теми са подобряване на сътрудничеството с НАТО и Обединените нации, обстановката в Афганистан и европейската отбранителна политика.

ЕС още няма собствена армия, в момента изгражда сили за бързо реагиране

ЕС още няма собствена армия, в момента изгражда сили за бързо реагиране

Дълго време военните министри бяха на заден план по отношение на изявите на министрите от ЕС. Най-вече Великобритания не желаеше, ЕС да изглежда като конкуренция на НАТО. Затова министрите на отбраната отстъпваха назад. Това обаче сега се променя, тъй като европейците търсят своята обща отбранителна идентичност:

“Мисля, че причина за това бяха войните на Балканите. Ние ги възприехме като позор за нас, тъй като не бяхме в състояние да прекратим кръвопролитието.”

Това казва германският консерватор и европейски депутат Карл фон Вогау. В Европейския парламент той ръководи работата на подкомисията по въпросите на сигурността. Той уверява, че европарламентът следи отблизо развитието в областта на сигурността.

ЕС обаче все още е много отдалечен от своя собствена европейска армия или от европейски министър на отбраната. Именно в областта на отбраната отделните европейски правителства залагат и държат много силно на националните си компетенции. Нарастващият постоянно брой на задграничните мисии кара обаче ЕС да се чувства много силно ангажиран с осигуряването и налагането на мира в различни райони по света.

В Босна и Херцеговина предстои, броят на войниците в мисията на ЕС да бъде редуциран от 6 000 на 2 500. В тази страна обаче ЕС ще остане в мобилизационна готовност. В Косово заедно с полицейските части съюзът ще осигури процеса на създаването на широка автономия за южната сръбска провинция. Войници от страни-членки на ЕС бяха ангажирани и с изборите в Конго.

Под знака на единната външна политика и политиката по сигурността ЕС досега е участвал в 14 военни, граждански, и гражданско-военни операции във и извън Европа. Станало е време, политиката на ЕС по въпросите на сигурността и отбраната да излезе от детската си възраст. С това обаче тя навлиза в много деликатна фаза от своето развитие. Така или иначе тя днес се е превърнала в реалност, посочва френският генерал Бентеже. Той ръководи т.нар. военна комисия на ЕС, в която са представени високопоставени военни от страните-членки на общността. Тя е мястото, където нейните членове заедно с отговорника по въпросите на външната политика на ЕС Хавиер Солана се обсъждат и конкретизират европейските мисии. Крайното решение за тях се взема от европейските външни министри и министрите на отбраната.

Тъй като ЕС няма своя собствена армия, той трябва да разчита на контингенти, които предоставят отделните страни-членки. В момента съюзът изгражда нова структура – т.нар. “бойни групи за бързо реагиране”. Това са контингенти от по 1 500 войници, подготвяни за спешни мисии при възникването на кризи вкл. извън рамките на ЕС, напр. в Африка.

Към повече общи действия ЕС се стреми и по отношение на политиката по въоръжаването. Не на последно място и от икономически причини. В тази връзка евродепутатът Карл фон Вогау припомня следното:

“Годишно 27-те страни-членки на ЕС харчат сумата от 170 млрд. евро, в ЕС имаме общо 2 млн. войници, 10 000 танка, 3 000 бойни самолети.”

Темата обаче е много сложна, тъй като тук голяма роля играят национални лобистки интереси. Освен това има едно нещо, с което винаги трябва да се съобразяваме, а именно – къде е границата с НАТО? Защото повечето страни-членки на ЕС членуват същевременно и в НАТО. Това поражда опасения в САЩ, че прекалено голямата европейска идентичност би направила НАТО излишна организация.