1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Спящият великан се протяга

Седмичникът Ди Цайт публикува голяма статия от своите европейски кореспонденти Петра Пинцлер и Йохен Битнер, в която се прави равносметка на едно много успешно за ЕС политическо лято.

default

ЕС - великан или джудже?

Леле, какъв летен сезон за Евросъюза! Никола Саркози, временен председател на ЕС, изобщо не мигва под тежкия поглед на Владимир Путин и спира войната в Грузия. Руските постове се изтеглят на изходни позиции, отстъпвайки пред брюкселските сини каски. И докато Белият дом все още се чуди има ли какво да каже по Кавказкия конфликт, световният финансов капитализъм по американски образец имплодира.

Европа, ти си си добре. Независимо дали е мир или война : Брюксел умее да планира дългосрочно и комплексно, а тъкмо спокойствието на неговите правила сякаш е новата сила на Запада. Но може би звездният миг на Европа от изминалите седмици е бил само бегло изключение в световната история? Дума няма, Европа израсна. За пръв път това лято Евросъюзът се намеси във война между двама много изнервени противници, в конфликт, чийто изход беше съвършено непредсказуем.

Mitglieder der EU-Beobachtermission in Georgien

Eвропейската мисия от наблюдатели пристига в Грузия

Кавказката намеса на европейците беше много по-храбра, отколкото мисиите в Косово или в Конго.

Тя онагледява новата, изключително бърза директна дипломация на европейците. През август в Москва Саркози дойде, видя и победи не само като французин, а най-вече като изпълнен с решимост държавен глава на ЕС. В тази си функция той посмя да кажа в очите на Путин такива неща, каквито в този момент руснаците не биха приели от никоя друга суперсила. Мнозина специалисти по външната политика и дипломати от ЕС тези дни не крият гордостта си от случилото се. Вярно, че някои детайли от френско-европейското дипломатическо изкуство наистина подлежат на критика, но независимо от това примирието в Кавказ е заслуга единствено на Евросъюза, а не на целия Запад, както беше в случая с Косово. Америка громолеше някъде отдалеч, а резултатът е доста спорен: НАТО, който се доминира от Вашингтон, и до днес е застинал в някакво състояние на възмутена парализа. Европа просто проведе стратегически доста по-умна политика към Русия, това не подлежи на съмнение.

По-нататък авторите анализират реакцията на ЕС на световната финансова криза и дават думата на различни европейски политици. Един от тях формулира следния проблем: източноевропейците влязоха в ЕС още през 2004, но и до днес вътре в съюза не е започнал сериозен стратегически диалог за политиката към Русия.

Факт е, припомнят авторите, че под председателството на Саркози

Sarkozy EU-Ratspräsidentschaft Logo Frankreich 2008 EU

Президентът Саркози задвижи създаването на Средиземноморския Съюз

ЕС удари тъпана за отварянето си на юг

и основа Средиземноморския съюз заедно с няколко държави от другия бряг. Но по бъдещите си отношения със съседите на изток Брюксел железно мълчи. Чудно ли е тогава, че съответните правителства взимат нещата в свои ръце? Така например поляците се осланят за своята отбрана на американската противоракетна система, а не на гаранциите за сигурност, които дава ЕС. „Истината е,” казва Елмар Брок, „че ние все още не сме преодолели разделението между „стара” и „нова” Европа.”


С други думи, по този път едва ли ще възникне стратегически консенсус по европейската външна политика, който да продължи успешната линия на Саркози, коментира Ди Цайт.

Подобно съдържание