1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Способен ли е ЕС на реформи и как ще се върви оттук нататък?

Анализ на германския седмичник “Ди Цайт” , озаглавен “По- скоро гроги, отколкото щастлив”.

default

2005 била годината на ужасите – казват в европейската столица Брюксел. Първо двойното “не” на французите и холандците относно конституционния договор, после половингодишна финансова криза, която беше решена едва миналата събота с обичайния за подобни случаи драматизъм. Нещата просто не могат да вървят по-зле отколкото досега. От само себе си обаче подобрението няма да настъпи. Междувременно ръководните политици на ЕС са осъзнали това. Белгиецът Ги Верхофстад предлага например като панацея за излизане от затруднени положения създаването на “Европейско ядро” от 12 дръжави, които да играят водеща роля в дебатите на общността. Той избягва да обясни обаче, как цялата работа да се осъществи в парламентарната практика. Австрийското председателство през първото полугодие на 2006, и финландското във втората половина желаят да стимулират “ процесът на размисъл” в Европа, а правителството в Берлин предполага, че този процес на размисъл ще бъде доведен до конкретни резултати в средата на 2007 година по време на германското ратационно председателство. Още отсега канцлерката Меркел подтиква, конституционният договор да бъде допълнен с една “Декларация за социалните измерения на Европа”. Средата на 2007 – това ще е малко след френските президентски избори през пролетта, на които никой кандидат няма да смее да се яви пред народа си с генерално ремонтирана конституция, макар и това да е направено доста елегантно. Това пък означава, че до тогава ще има много дебати по конституцията, но едва ли ще се вземат някакви решения.

Шансовете за реформи във финансовата сфера са по-добри. 25-те делегации напуснаха Брюксел миналата събота по-скоро гроги, отколкото щастливи, и недоспали се заклеха подобни неща никога повече да не се повтарят, или поне в същия вид. Австрийският канцлер Шусел , също както и германската канцлерка Меркел предупреждават, да не се ползват и в бъдеще сегашните методи, при които се стига до открити войни. Според Шусел би било по-умно, ако финансирането на общността бъде поставено на по-солидна - а именно - данъчна основа. Това пък , разбира ,се предизвика буря от възмущение сред британците, но не се хареса и на чехите. Там са по-склонни да приемат твърд процент от брутния вътрешен продукт, който да бъде заделян за финансирането на общия европейски бюджет.

Решението от срещата на върха задължава Европейската Комисия, през 2008 или най-късно през 2009г. да представи проект за реформа в сферата на приходите и разходите на общността. При това – плод на дискусия ще бъдат – както френската политика на аграрни субсидии, така и бюджетната отстъпка към британците, приета по времето на Маргарет Тачър.Това допълнително удължава хоризонта от време, в което могат да се очакват реформи. Ако се стигне до голяма реформа, това би могло да стане чак след 2013 година – т.е. след края на предвидения в момента планов период. Един амбициозен правителствен ръководител независимо от това заяви, че не било забранено да се правят реформи и преди тази дата, ако нуждата от тях “ни завладее толкова силно”.

През годината на ужасите 2005 – подобна потребност почти не се чувстваше. Докато на срещата на върха през декември тройната криза около пари, конституция и доверие не се преобърна в честното желание за катарзис. Като оставим настрана постигания компромис при финансите на базата на най-малкия общ знаменател - това желание за катарзис е истинската добра вест от Брюксел.