1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Спор около преходното правителство в Ирак

Все по-ясно става, колко наивни и нереалистични са били надеждите на онези, които вярваха, че предстои сформирането на един съвсем нов ръководен екип, за който няма да може да се каже, че е американска креатура. За правителствен шеф вече бе номиниран Ияд Алави, един шиит с тесни връзки с ЦРУ, но преди всичко: член на сегашния Управителен съвет.

Така че този управителен съвет няма да изчезне съвсем на 30 юни. Неговите членове полагат сега огромни усилия да се докопат до място в новото преходно правителство; дали поради властолюбие или поради липса на алтернатива - не е ясно. Вижда се обаче, че недолюбваният Управителен съвет все пак е по-добър от реномето си. В него са представени различните етнически и религиозни групи на Ирак. А ако този състав беше достатъчно добър за изминалата година, защо тогава да не е също така добър и до планираните догодина избори?

Това че неговите членове са били подбрани от американците не е основателна причина за дисквалифицирането им. Нима някой би могъл сериозно да очаква, че окупационните сили ще назначат хора, с които не се разбират? Това не можеше да се очаква по отношение на Управителния съвет, не бива да го очакваме и по отношение на преходното правителство. А може би не и за първото "свободно" избрано правителство догодина. Вашингтон естествено прави всичко възможно, за да държи под контрол развитията в Ирак.

Този стремеж на САЩ доведе вече до търкания с Управителния съвет: за да се профилират за новите си задачи, членовете на Съвета започват открито да критикуват американците. Те не желаят да бъдат възприемани като колаборатори, а като "естествения" елит на "нов Ирак". Все още няма споразумение относно личността на новия президент, двамата най-важни кандидати обаче са членове на Управителния съвет: фаворизираният от американците бивш външен министър Аднан Падшадши и актуалният председател на Съвета Гази Аджил ал Джавар, един инженер, който напоследък все по-често критикува политиката на САЩ.

Споразумението относно кандидата трябваше да се постигне до края на май, това обаче не стана. Изпари се и надеждата, че смятаният едва ли не за "чудотворец" човек на ООН Лакдар Брахими ще успее да наложи отпечатъка си върху процеса на нормализация. Брахими бе в непрестанен контакт с всички фракции, но в последна сметка решаваха американците.

Съмнително е дали това е добър старт за нов и успешен ангажимент на ООН в Ирак. Само че който е очаквал нещо друго, той явно е изхождал от съвсем погрешни предпоставки. Както изглежда 30 юни няма да доведе до смяна на властта, а ще укрепи континуитета, който включва също безредие, насилие и терор.