1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Спорът между македонската църква и белградската патриаршия

Сръбската православна църква е заплашена от сериозно изпитание. През последните седмици се изостри тлеещият от близо 40 години конфликт между патриаршията в Белград и отцепилата се македонска православна църква, която се бори да стане пнизната за независима или автокефална. Във връзка с конфликта Клаус Даман разговаря със специалисти:

Както и преди, така и сега тезата "една нация, една църква" е твърде оспорвана в православието. Национално разделение на православието е ерес, такова беше посланието на Синода на Патриарсите през 1873 година и затова до днес автокефалните патриаршии официално се наричат само "местни" църкви. Берлинският историк Клаус Бухенау посочва, че в действителност става дума за национални църкви. Затова не е удивително, че след като получи държавна независимост мокедонската църква повече не е доволна от автономията, която й беше дадена през 1967 година. В крайна сметка църквите на Албания, България, Гърция и Румъния са признати за автокефални:

"В контекста на балканските държавина държавата Македония, която няма автокефална национална църква, й липсва нещо и това се възприема така."

Една пълна независимост трябва и православната църква го предписва така, да бъде призната от църквата-майка. Само че белградският патриарх Павле Първи не е готов на тази стъпка. При това той може да разчита на подкрепата на други автокефални патриарший от Москва до Александрия.

"Убеден съм, че същината на проблема защо сръбската църва е подкрепяна от други, и това не е никаква тайна е за реда и закона, за дълбоко вкоренените страхове, че и други православни църкви могат да бъдат разделени. Именно, че райони в периферията на държавите, където е възможно да се намират национални малцинства, просто могат да се откъснат от центъра и така да настъпи хаос."

През май 2002 година изглеждаше, че споровете могат да бъдат преодолени. В Ниш властите на двете държави намериха компромис - македонската църква остава подчинена на юрисдикцията на Белград, но получава "истинска автономия". Само че македонските епископи отказаха да приемат договора. Скандалът избухна, когато малко след това македонският митрополит Йован призна върховенството на Белградската патриаршия. Демонстранти го заклеймиха като предател. Белграският патриарх Павле обаче обаче го въздигна в Екзарх на Македония, което беше възприето като предизвикателство от църковното ръководство в Скопие. През лятото на 2003 година спорът се изостри когато верният на Белград митрополит обяви, че някои манастири са признали върховенството на сръбската патриаршия. Йован беше арестуван, когато трябваше да кръсти дете. През януари тази година той отново беше арестуван за "подбудителство към национализъм, религиозна и етническа омраза и разцепление на църквата". След големи протести от Белград той беше освободен този уикенд, но само до процеса. Не е ясно как ще се развие по-нататък църковния спор. Според Бухенау сръбската православна църква трябва да проумее, че с твърдото си поведение не напредва. Само тогава ще е възможно преодоляване на спора:

"Вярвам, че сърбите ще трябва да станат по-дипломатични, това е същината на проблема."

Най-накрая патриархът в Белград ще трябва да признае автокефалността на македонската църква, счита берлинският специалист по вероизповеданията Василиос Макридес, само че македонците ще трябва да се въоръжат с търпение.