1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Спорът за финансите и кризата в Европейския съюз

Споровете около финансовата рамка за периода 2007-2013 са една от илюстрациите на кризата, в която се намира Европейският съюз. Въпросите: кой колко ще внася в Брюкселската хазна и какво парче от тортата ще получи в замяна на това, отново излязоха на преден план. Не застрашава ли тази дискусия европейската ценностна система, в чиито основи е залeгнала солидарността? Коментар от Емил Попов

default

Справедливо или не, още от времето на Де Гол, Великобритания е наричана „Tроянския кон” на Европа. По ирония на съдбата днес именно британците, които председателстват Европейския съюз, са призвани да извадят на здрав път затъващата европейска кола. Търсейки компромис във финансовия спор, Тони Блеър предложи бюджетната рамка за периода 2007-2013 да бъде фиксирана на 847 милиарда евро. В сравнение с люксембургското предложение от юни т.г. се касае за намаление с 24 милиарда. Спестяванията би следвало да дойдат предимно от ограничаване на разходите за развитие на селските райони в старите страни-членки, както и от съкращаване на регионалната помощ за Източна Европа. Реакцията на Изтока не закъсня и полският премиер Кажимеш Марчинкевич побърза да изрази своето несъгласие.

Правейки предложението за намаляване на европейските разходи за седемгодишния период, „Даунинг стрийт” същевременно сигнализира готовност за компромис по т.нар. “британска бюджетна отстъпка”. Тази привилегия е извоювана от британците още на срещата в замъка Фонтенбло край Париж през юни 1984-та. Тогава желязната лейди Маргарет Тачър недвусмислено заявява: „Искам си парите обратно”. Поводът е, че Великобритания дава неимоверно много средстава за аграрната политика на Общността. Същевременно тя не участва осезаемо в тяхното разпределение заради слабо застъпеното британско селско стопанство. Затова в средата на 80-те години страната си извоюва правото да внася по-малко в Брюкселската хазна, отколкото й е определено в съответствие с британския икономически потенциал. През 2004-та тази отстъпка възлизаше на 5,4 милиарда евро. Сега Тони Блеър изрази готовност да се откаже от част от тези средства, само и само да бъде прието предложението му за бюджетната рамка 2007-2013.

Какво ще се случи ако на срещата на върха в Брюксел на 15-ти и 16-ти декември британското предложение не бъде прието? Все пак, съществува план „Б” според който бюджетът за 2006-та ще послужи като основа за по-нататъшното планиране. По него има вече консенсус и той ще възлиза на почти 112 милиарда евро. Най-вероятно е, на сесията в Страсбург в средата на месеца, Европейският парламент да “благослови” тази сума, въпреки че първоначалното искане на парламентаристите бе за бюджет от 121 милиарда.

Но ако предложението на Блеър за периода 2007-2013 се приеме, то ще засегне в различна степен Източна и Западна Европа. Новите страни-членки ще трябва да се откажат от субсидии на стойност 14 милиарда евро, докато помощите за “старите” като цяло ще намалеят със 7 милиарда. Тази несправедливост даде повод на Йоханес Лайтенбергер – говорител на Еврокомисията - да сравни Тони Блеър с шерифа на Нотингам, който за разлика от своя литературен антипод – Робин Хууд, взема от бедните, за да даде на богатите. Така първата жертва в случая е европейската солидарност, която е на път да се превърне в спомен от миналото.