1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Спорът за атомната програма на Иран ескалира

Коментар от Петер Филип, Дойче веле:

Встъпилият днес в длъжност ирански президент Махмуд Ахмадинеджад

Встъпилият днес в длъжност ирански президент Махмуд Ахмадинеджад

Париж заплашва Иран, че случаят ще бъде внесен в СС на ООН, Лондон също отправя предупреждения, а и германският канцлер Герхард Шрьодер изказа безпокойство, заявявайки, че действията на Иран, “предизвиквали сериозен размисъл”. Канцлерът се надявал, че ще се удаде, “опасната ситуация да бъде деескалирана”, заяви той и същевременно предупреди, Техеран да не си мисли, че Западът може да бъде разединен. Ескалацията бе предизвикана и ускорена от некоординираните маневри напред-назад от страна на Техеран. Иран ту заплашва с възобновяване на ядрените си изследвания, ту заявява, че продължава да чака отговор от Европа, а малко по-късно пък, че каквото и да предложи ЕС, Иран нямало да отстъпи от принципите си.

А тези принципи се непроменени от започването на иранско-европейските преговори. Техеран смята, че е в пълното си право, да използва атома за енергодобива си, като за целта обогатява и уран. Точно това обаче се оценява във Вашингтон и още повече в Ерусалим като улика, че Иран всъщност се занимава с разработването на атомно оръжие. Вашингтон използва това за повод да стартира масивна кампания срещу Иран, което пък извика на сцената и европейците.

Последните все още помнят американските обвинения срещу Садам Хюсеин, които така и не бяха доказани никога, ала въпреки това бяха използвани, за да се оправдае войната в Ирак. Европейската тройка – Великобритания, Германия и Франция – започна преговори с Техеран, за да се предотврати подобна военна ескалация. На първо време успешно, тъй като Техеран от дълго време е сред държавите присъединили се към Договора за нерозпространение на ядреното оръжие и се удаде Ирлан да бъде накара да подпише допълнителен протокол, но след това Европейската тройка започна да настоява и за отказ от плановете на Техеран за обогатяването на уран, което е еднаква важно, както за мирната употреба, така и за производството на атомно оръжие.

Техеран отстъпи, но това не трая дълго: страната имала пълното право да обогатява уран, след като Договора за нерозпространение не го забранява, а и изобщо, нали вече бе направена декларацията, че страната няма намерение да строи атомни оръжия. За да продължава сътрудничеството Иран очаква ответни мерки от страна на Европа под формата на технически “ноу хау” и трансфер на технологии. При това Техеран е изявявал и изявава готовност да допусне проверки на атомните си инсталации, но от европа до момента има само намеци за готовност към сътрудничество в какви ли не други области.

Европейските колебания са повече от ясен пример за прилагането на двоини морални стандарти: така например европейците си служат и с аргумента, че биха искали да намалят опасността, която би представлявала иранска атомна бомба за Израел, но нито на един европейски политик не му хрумна идеята, евентуално да настоява и Израел да подпише Договора за нерозпространение и да разгради арсенала си от атомни бомби. Както впрочем и никой в Индия не предлага нещо подобно на Пакистан. Тези две страни за разлика от иран са неконтролирани ядрени сили. С всички споменати три други държави продължават да се поддържат добри отношения, докато Иран е подложен на все по-голям натиск.

Кризата около иранските ядрени разработки поради се дължи само отчасти на недостатъчния професионализъм на иранските дипломати, а в по-голямата й част отговорни са двойният морал и двойните стандарти от европейска страна.