1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Спортна панорама

Байерн Мюнхен с първа титла за сезона. Отборът на треньора Павел Дочев с отличен старт в новото първенство. Стоичков и интервюто за списание MAX.

Головият инстинкт на Мирослав Клозе донесе на баварците шестия успех в турнира за Купата на лигата.Пред 44 хиляди зрители в Лайпциг тимът на треньора Отмар Хитцефлд спечели срещу Шалке с един на нула с гол на Клозе в 29 минута ,след грешка на вратаря на Шалке Нойер и защитника Кръстаич. Байерн Мюнхен без звездите Франк Рибери и Лука Тони и националите Подолски , Швайнщайгер и Шлаудраф , прибра за този успех премията от два милиона евро и спечели първата титла за сезона.

Пръв водач във временно класиране за сезона е Ротвайс Ерфурт в регионална лига Север.Отборът на българския треньор Павел Дочев постигна забележителна победа с 6:3 срещу изпадналия от втора Бундеслига отбор на Аален и толкова по-забележителна като се има предвид , че още в 13 минута гостите от Аален поведоха с два на нула. Тази година борбата в двете регионални лиги в Германия ще е безмилостна тъй като от идната година ще има само една професионална Трета лига от 16 отбора , за която се класират първите осем отбора от сегашните регионални лиги Север и Юг. Ако Ротвайс Ерфурт успее накрая да се нареди между първите осем това би било една малка сензация и би повдигнало неимоверно и без това вече твърде високите акции на Павел Дочев като треньор.

Въпреки безславния дебют с българския национален отбор Христо Стоичков още не е казал последната си дума като треньор.Затова пък в интервю за списание MAX наговори неща, които , както писа една българска медия , накарали народът да настръхне. Силни думи , така силни , както и умилението ,с което преди се реагираше на нелепите бръщолевици на “камата” Тогава , поне някои от изявленията на Стоичков в интервюто със списание MAX вероятно също щяха да бъдат посрещнати с одобрителни възклицания.

Сега обаче , след като Стоичков не излиза вече на терена като футболист и особено след като не оправда месианското призвание , каквото неистово му се приписваше в месеците преди да поеме ръководството на националния отбор , нагласата е друга . Стоичков обаче си остана Стоичков. Остана верен на себе си.Остана това което е . По отношение на благосъстояние и пари едно парвеню .По отношение на възпитание , духовност и интелект един комедиант на нивото на, посрещаното впрочем в онези паметни дни на футболно опиянеие, с едва ли не всеобщ възторг , знаменито “айн , цвай , драйн , дрън.”

Другата страна е големият футболист Христо Стоичков , който достигна до “Златната топка”благодарение и единствено на таланта и на пробивния си характер . Тези неща не могат да бъдат дадени от никой земен и от никоя държава. Стоичков обаче имаше късмета да получи това , което други не по-малко изключителни български футболисти преди него не можеха и да сънуват – възможността за изява в голям чуждестранен клуб. Стоичков е голям играч .Митът обаче е един ,единствен – Георги Аспарухов.Едва след Аспарухов в галерията се нареждат ,всеки за времето си , един Иван Колев , един Христо Бонев , един Христо Стоичков и един Димитър Бербатов.