1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Споразумение в Наджаф

Великият аятолах Систани изглежда успя да постигне успех там, където всички други преди него се провалиха.

От тази нощ е в сила споразумение с радикалния проповедник Моктада ас-Садр за окончателно прекратяване на боевете в Наджаф, за да бъде отстранена заплахата над местното население и шиитската светиня, джамията Имам Али. Предвижда се хората на ас-Садр да сложат оръжие, а иракските и американските войски да се изтеглят от Наджаф. Градът ще се контролира само от полицейски сили, а Багдад ще изплати обезщетение на пострадалите при боевете.

Колкото просто е това решение, толкова невероятно изглеждаше постигането му: американците и войските на преходното правителство стесняваха все повече обръча около джамията Имам Али, където се бяха укрепили привържениците на радикалния ас-Садр. До нанасянето на решаващ боен удар не се стигна, въпреки че въоръжените шиите така и не се вслушаха в нееднократните ултиматуми на правителството. Получи се една класическа патова ситуация: ас-Садр не можеше да отблъсне иракско-американските войски, последните пък не можеха да го заловят без да нанесат щети на светинята и по този начин да предизвикат религиозен пожар.

Така можеше да продължи още дълго, с несекващо насилие и ежедневни жертви сред цивилното население. Налице бе и опасност от разрастване на конфликта в други части на шиитски южен Ирак, които поне до скоро бяха сравнително спокойни. Тази сдържаност бе до голяма степен заслуга на великия аятолах Али Систани. Духовният водач на иракските шиите не е приятел на американците. Той знае обаче, че въоръжената съпротива само ще влоши нещата още повече и на практика ще саботира процеса на демократизация - един процес, от който най-облагодетелствани ще бъдат именно шиитите, съставляващи мнозинството от иракското население, но които винаги досега са били държани настрани от властта.

Никой освен Систани не би могъл да помогне в тази ситуация: той има голямо влияние сред верските си събратя, ползва се с тяхното уважение и се опитва да прави ясно разграничение между религия и политика. Той е против иракско копие на иранския модел, като същевременно избягва да се коалира с едната или другата от враждуващите страни. Изглежда за Систани в момента най-важно е възстановяването на мира в неговата страна, за да се създадат условия за демокрацията.

Това са цели, които отговарят на желанията на по-голямата част от населението на Ирак, цели с които могат и трябва да се идентифицират правителствата както в Багдад, така и във Вашингтон. Така че няма "големи губещи" при постигнатото споразумение за Наджаф; освен ако хората на ас-Садр в последния момент не решат, че все пак цената е прекалено висока за тях.