1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Споразумението между Русия и Украйна за газа

Един компромис, който можеше и трябваше да се постигне по-рано. Коментар от Корнелия Рабиц, Руска редакция на Дойче Веле:

Корнелия Рабиц

Корнелия Рабиц

Само няколко часа преди отговарящите за газоснабдяването координатори от ЕС да се заемат с щекотливата тема, руската телевизия показа вчера сутринта доволните физиономии на спорещите – шефовете на енергийните предприятия от Москва и от Киев – Алексей Милер от Газпром и Олексий Ивченко от Нафтогаз, не криеха облекчението си от края на нощния преговорен маратон.

Резултатът, провъзгласен от двамата протагонисти, звучеше, разбира се, доста сложно, а на пръв поглед и противоречиво. Намерена е усложнена конструкция с търговски посредник, която предоставя на руската страна възможността, според плановете си да продава газа на повишената цена от 230 долара. Киево обаче същевременно ще получава по-евтин газ от Средна Азия и ще заплаща средно само по 95 долара за хиляда кубически метри. Това е повече от досегашната цена. Покачат се транзитните такси, които Москва събира за транспортирането на газ през Украйна за Западна Европа.

Разумен компромис? Или по-скоро политическа козметика? Както изглежда, истинска губещи от този спор няма. Сега представеното разрешение предоставя и на двете страни възможността да запазят “честта си”. В крайна сметка се избягва и катастрофата с еветуалните дефицити в доставките за Украйна и за други европейски страни. Жалко, че тази режисура на разума не са задейства по-рано в този конфликт.

Неприятното усещане от поведението на близкия до руската държава газов монополист си остава. Подозрението, че Кремъл използва суровините си като залог в името на собствените геополитически амбиции, си остава въпреки постигнатия компромис.

Разбира се, Украйна трябваше да стигне до извода, че пътят към пазарната икономика е трънлив и че на политически бонификации от страна на някогашния съюзник Русия не може да се разчита. Че пазарът диктува условията, стана още един път ясно на правителството в Киев. Може би в украйнската столица, така да се каже “под сянката на конфликта”, за пореден път бе доловено, колко трудно е да се върви по пътя на политическите и окономическите промени.

На Русия обаче не се удаде да повлияе трайно на политическите настроения в Украйна. След по-малко от три месеца там предстоят избори и може би Кремъл залагаше именно на това да да подкопае репутацията на правителството на президента Юшченко, както и да подсили позициите на проруски настроените сили в Украйна. Станалото може да се тълкува и като втори провал за Кремъл – след безславния и, което е още по-важно – безуспешен опит за намеса на президентските избори в края на 2004 г.

В края на крайщата май все пак парите определиха хода на преговорите. По-малко руски газ за Западна европа означава и сериозни намалявания на приходите. Загрижеността за възможните дефицити и бързо разразилите се зад граница дебати па алтернативите несъмнено ускориха готовността за компромис от страна на Газпром. Тук трябва да се спомене и без това запланувания газотръбопровод през Балтийско море. Той ще предостави на руския монополист само след няколко години възможността, да избягва неприятните спорове с околните страни.

Подобно съдържание