1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Спомени на бившия германски канцлер Хелмут Шмит за Йоан Павел Втори

Срещи с папата – под това заглавие седмичникът “Ди Цайт” предлага спомените на бившия германски канцлер Хелмут Шмит за Папа Йоан Павел Втори, в които той го характеризира като забележинтелен, но и твърдоглав човек.

Хелмут Шмит - бивш федерален канцлер от 1974 до 1982 година

Хелмут Шмит - бивш федерален канцлер от 1974 до 1982 година

“Впечатлението за личността на Папата, което се наложи у мене тогава, и което остава валидно и до днес – пише Шмит – е за сърдечен и открит човек, мъдър, заинтересован, отдаден на бога, но и съпреживяващ страданията на всички хора в беда, всестранно образован, с пъргав ум и хумор - впечатляващ и харизматичен и при разговори на четири очи. В нашите срещи установихме някои общи неща, но и редица важни несъответствия . Не беше чудно, че и двамата отхвърляхме комунизма, в неговата идеология и практика. Не така естествен беше нашия общ ангажимент за помирение между германци и поляци, за нов преглед и ново осветляване на многострадалната германо-полска история – от трите деления на Полша през 18 век та до Хитлер и Сталин, до Аушвиц и насилственото преместване на полската държава на запад.

Несъотвествие на мненията установихме обаче по повод последиците от експлозивното нарастване на световното населението, което застрашава бъдещето на цялото човечество и по повод изводите, които следва да се направят от това. Аз многократно съм се опитвал да изтъкна пред папата тези последици – недостиг на питейна вода, обработваема земя, храна, работа и образование – най-вече в развиващите се страни, както и на произтичащите от това кървави конфликти или пък застрашаването на околната среда, на океаните и атмосферата. Аз настойчиво пледирах за това, църкавата да преразгледа и промени своите разбирания за семейното планиране. Папата беше подготвен за разговор по тези теми, но неговите отговори – в моите очи – си истанаха – заобикалящи. Той говореше за това, че на развиващите се страни трябва и може да се помага по-добре, че в Конго например имало място за 150 милиона души – т.е. пет пъти повече отколкото по онова време живееха там, че европейските общества се нуждаят от по-висока раждаемост, и че родителите са в правото си да решават, колко деца желаят да имат, но че не бивало да се действа срещу природата. Той подробно ме поучаваше за това, че предпазването на бременност отговаря на волята вожия, само ако е постигнато чрез въздържание. Използването на противозачатъчни хапчета и кондоми той отхвърляше решително. Безспорна е солидарността на Папата с хората, живеещи в мизерия - например в Третия свят. Но същият този човек, под чието духовно ръководство и авторитет Римо-католическата църква изработи и направи съвсем конкретни и категорични предписания по отношение на семейния живот и сексуалността, не успя да направи нищо повече по въпроса, как да се преодолее бедността в многото страни по света, освен да критикува съществуващите факти. По този въпрос Папата нямаше никакви конкретни предложения, нито пък препоръки за поведение към верующите. Въпреки огромния опит, който Папата беше събрал по време на своите над сто посещения по цял свят, представите му си оставаха оформени под европейско влияние и в още по-решаваща степен под влиянието на неговата силно консервативна теология, която очевидно е била стабилната опора в живота му под германска окупация и във времената на комунистическата диктатура. Само че чистотата на учението не може да нахрани бедните.

Чак след няколко години ще е възможно по-ясно да се разбере и оцени, доколко този Папа е помогнал на християните по света и на своята църква и доколко – в същото време и е навредил със своето теологическо твърдоглавие. При всяко положение обаче, в нашите спомени той ще остане като прекрасен, човечен мъж, който с дълбоката си вяра беше поел безкрайните мъки да служи на господа и на хората.