1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Списание “Шпигел” на 60 г.

Преди 60 години, на 4 януари 1947, по будките в Германия за пръв път започва да се предлага списание “Шпигел”. Днес “Шпигел” е един от стълбовете на германския медиен ландшафт. Разказва Фабиан Гартман:

default

За Германия и германците “Шпигел” винаги е бил нещо повече от едно информационно списание. В най-добрите му времена го наричат съвестта на политиката, на която не убягва нито един скандал. А “Шпигел” разкри не един и два скандала. Най-големите бяха аферата Флик (подкупването на политици от концерна Флик), интригите на Уве Баршел срещу политическия му съперник Бьорн Енгхолм или съучастието на Федералната разузнавателна служба в бизнеса с плутоний.

Списанието е рожба на 23-годишния по онова време Рудолф Аугщайн, чийто остър, критичен стил се превърна в стила и на цялото списание. През 1962 “Шпигел” само се оказва в центъра на една афера: списанието публикува пасажи от секретен меморандум на Бундесвера, а в придружаващия коментар стига до извода, че германската армия е “само отчасти боеспособна”. Няколко дни по-късно прокуратурата обискира редакционните помещения, няколко редактори, включително издателя Аугщайн, са арестувани. Канцлерът Аденауер заявява пред парламента:

“В нашата страна е разкрита бездна от предателство.”

Разследването предизвиква обаче остри протести сред обществеността. Малко по-късно се оказва, че тогавашният министър на отбраната Щраус сам е оказал натиск за извършването на арестите. Редакторите са освободени, повдигнатото обвинение е свалено; Щраус подава оставка, а позициите на Аденауер като канцлер са отслабени.

От всичко това печели само “Шпигел” – като престиж и тираж: до края на 60-те години тиражът на списанието се увеличава с половин милион екземпляра. Издателят Аугщайн осигурява на себе си и своите редактори невиждана журналистическа свобода. За Аугщайн тази свобода е същността на публицистичната му работа:

“Спомням си онзи ден в Бундестага, когато както Конрад Аденауер, така и водачът на опозицията Курт Шумахер отказаха да ми подадат ръка. Двамата господа бяха разгневени от една и съща книжка на “Шпигел”.”

Списанието не се стреми да отразява огледално всички теми, които се дискутират в Германия, а има амбицията и само да задава темите. Къде стои “Шпигел” в политическите си позиции? В случай на съмнение, по-скоро наляво – както бе казал веднъж Аугщайн. Ето как обяснява работния стил на списанието сегашният му главен редактор Щефан Ауст:

“Онова, което “Шпигел” има, е своето име, своята традиция и един превъзходен апарат; като под апарат разбирам онези, които работят за списанието.”

През последните години списанието често бе критикувано, не на последно място заради личността на Щефан Ауст, когото Аугщайн след оттеглянето си от активната редакционна работа през 1994 отне от телевизията и го сложи директно в креслото на главния редактор. Съпротивата на редакторите срещу това назначение бе много силна, но с течение на времето Ауст успя да си спечели авторитет. Напоследък мнозина критикуват “Шпигел”, че се занимава все повече с ровене в маловажни факти и събития, че го няма вече седмичния коментар на Аугщайн. Но на какво все пак се дължи уникалният успех на “Шпигел”? Ето мнението на известния публицист Ханс Лайендекер:

“Списанието винаги е държало на своята независимост и никога не е искало да бъде харесвано, виждайки своята главна задача като жило. Това е тайната на успеха на “Шпигел.”