1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Спасителният план на европейците

15-те страни от еврозоната плюс Великобритания приеха свой план за противодействие на финансовата криза. Този план, за който експерти се надяват да не е закъснял, е определящ и за икономическото бъдеще на еврозоната.

default

Ще успее ли Европа да избегне тоталния финансов срив?

Шокирани от загубите на световните борси и от предупрежденията, че финансовата криза може да помете и важни европейски банки, водещи политици от ЕС решиха най-сетне да обединят усилията в търсенето на начини за противодействие на световната финансова криза. Те осъзнаха, че трябва да си възвърнат доверието на банковите мениджъри и най-вече на клиентите. А това е възможно единствено посредством единна позиция, придружена от ясни послания.

15-те страни от еврозоната плюс Великобритания решиха да предприемат по едно и също време еднакви мерки за спасяване на националния финансов сектор от тотален срив. Макар и това да означава, че всяка една от тези държави ще отговаря самостоятелно за загубите на банките си. Само преди седмица - на първата кризисна среща в Париж, постигането на подобно единомислие по въпроса за финансовата криза беше невъзможно. Сега обаче - на втората среща на върха, всички съмнения бяха разсеяни, но не благодарение на проявено благоразумие, а заради

Eurozonen Krisengipfel Paris Gruppenbild

Европейските лидери - видимо доволни от постигнатите резултати

силата на финансовите сътресения

Изгубена бе цяла седмица - ценно време, което европейските страни сега трябва да наваксат. Спешните мерки предвиждат държавно участие в банките и гаранции за депозитите и междубанковите кредити. Подобни мерки приложи Швеция още през 90-те години на миналия век, когато страната бе принудена да намери изход от нещо като национална финансова криза. Шведският пример показва, че в крайна сметка спасителният план струва по-малко от очаквано, което се дължи на факта, че с времето банките отново се изправят на крака. Дали обаче това важи и за световната финансоват криза, е трудно да се каже с оглед на главоломното развитие през последните няколко седмици.

В карткосрочен план европейските страни ще трябва да мобилизират средства в размер на милиарди. А в най-лошия случай - при необходимостта от гаранции, ще са нужни дори билиони. Подобна акция е безпрецедентна в историята на обединена Европа. За пръв път европейски политици са принудени да вземат подобно съдбовно решение. Откъде обаче ще вземе Европа предвидените средства? Ако не въведат извънредни данъци, страните-членки ще са зависими от кредити. Другият вариант е да се пусне печатницата за пари, което би довело обаче до висока инфлация. Или с други думи: както и да постъпят страните-членки,

Merkel und Sarkozy in Paris

Германската канцлерка Меркел и френският президент Саркози съумяха да преодолеят противоречията си

губещи ще се окажат обикновените европейци

И въпреки това е разумно да се замислим и върху въпроса, дали с оглед на невероятните суми, за които става въпрос, не би могло да се стигне дори до фалита на отделни държави. Може, както показва примерът с Германия. Федералната република е фалирала вече два пъти - след Първата и след Втората световна война.

Ново начало е възможно единствено посредством валутни реформи. Днес обаче и това е немислимо, тъй като 15 от страните-членки на ЕС са неделимо свързани една с друга посредством общата валута.