1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

София - проблеми

Седмица след началото на официалната предизборна кампания за насрочените на 29 октомври частични избори за кмет на София за столичани става все по-ясно, че нито един от кандидатите не предлага бързо и успешно решаване на тежките проблеми на града. Георги Папакочев

default

Тъжен град е българската столица, дори в дните на започналата изборна надпревара за неин градоначалник. Тъжен град е София, въпреки парадокса, че в него живеят всички онези, от които зависи тъгата да бъде малко по-поносима- хората от т.нар. политически, бизнес , научен и културен елит на държавата. Още по-тъжен става градът, когато човек си даде сметка, че начина, по който ще мине гласуването в София, конфликтите или съюзите в рамките на кампанията, поведението преди втория тур, действията на кмета през оставащите две години до редовните местни избори със сигурност ще се отразят върху българската политика. Защото става дума за пряк избор на ръководител на столичното кметство, което е вторият най-богат собственик след държавата.

Всъщност софийската тъга струи отвсякъде, накъдето се обърне човек. Дори и от синьото есенно небе над града, което е по-скоро кафяво-жълтеникаво от зловонните газове, които бълват стотиците хиляди най-често отдавна предназначени за боклука автомобили . Ако погледнем столицата от високо, да речем от нейния отдавна задъхващ се бял дроб – Витоша, можем с очите си да видим какво дишат столичани! Гледката е покъртителна и принуждава човек мигом да се запита как все още е жив в това море от концентрирани отрови. При хубав ден сутрин рано може да бъде наблюдавана и друга разтърсваща картина - на Кремиковските пушеци, които застилат тежко своите отрови върху някогашното плодородно, плувнало в зеленина Софийско поле. Вероятно кандидатите за столични кметове и техните семейства сами са виждали всичко това, но в кампанията те не говорят за тези неща. Поне засега.

Непредубеденият посетител от Западна Европа, да речем, със сигурност ще бъде впечатлен от това, че населяващите българската столица човешки същества, отдавна са обръгнали от безобразния вид и нередовност на градския транспорт, от невъобразимия автомобилен хаос, който властва по улиците, от драстичните неуредици на всяка крачка. Хроническата липса на държавна и градска власт ги е направила песимисти по отношение надеждата, че нещо може да се промени. Това отчасти обяснява социологическите прогнози, че на избора на 29 октомври ще гласуват по-малко от 40 на сто от имащите право на глас софиянци, въпреки воплите на кандидат-кметовете за активно участие във вота.

Някогашният девиз на древната Сердика “ Расте, но не старее” днес с пълно основание може да прозвучи «Расте, старее и се задушава в собствената си мръсотия”.

Пренаселен от безконтролната миграция на хора главно от селата и малките български градчета, градът агонизира от ниската обществена и битова култура на тези “нови столичани”, които потиснати от ограниченията на несвойственото за тях градско съжителство безобразничат из жилищните комплекси и по улиците.

Българската столица старее не само в демографско, но и в градоустройствено и комунално отношение. Оставащите все по-малко архитектурно ценни стари градски къщи в централната част на града съзнателно са оставени оставени да се саморазрушат, за да може на тяхно място новобогаташите да “чучнат селските си прогимназии”, както ги нарече столичен седмичник за култура. Неподържаните водопроводни и канализационни системи изградени в началото на миналия век отдавна не смогват да поемат хаотичното пренаселване и застрояване на града и се превръщат в потенциален източник на зарази и епидемии.

Транспортният хаос в София е отнел и едно от малкото човешки права останали на столичани – да се движат пеша по тротоарите - в полза на паркираните по тях автомобили. Често по-просветените индивиди в града се питат съществува ли в цивилизования свят населено място, където вместо да предизвика повишено внимание с готовност за незабавно спиране, означената със знаци и зебра пешеходна пътека да буди у шофьорите такава състезателна ярост, че са готови мачкат по нея не само възрастни хора с бастуни, не само инвалиди, но и деца в детски колички! Има ли някъде в Европа град, в който ако не пропадне в дупка или изкоп по улицата, клетият гражданин бива нападан от озверели бездомни кучета или от бандити, готови да го убият за 5-те лева в джоба му? Има ли място на Стария континент, където пейките в градските паркове и градинки са унищожавани съзнателно от собствениците на капанчета и кафенета, за карат хората да да консумират при тях? Съществува ли под слънцето безумната местна транспортна “институция”, наречена “маршрутно такси”, в която въпреки скъпите билети, пасажерите пътуват като на автомобилно рали, приведени на 90 градуса и натъпкани като сардели? Може ли една европейска столица да тъне близо месец в собствените си боклуци, излагайки жителите на опасността от епидемии и дори от чума, както предупредиха наскоро експерти?

Досега никой от кандидат-кметовете, партийни и независими, не говори за всичко това. Или ако говори, то е за да покаже колко корумпирани и престъпни са неговите съперници, както и столичните общинари.

Така, малко повече от две седмици преди кмеТските избори, отблъскващото софийско всекидневие продължава да превръща тъгата в истинска печал!

Печал по пътя към Европа.