1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

София огорчена от ЕС

Представителите на българското правителство не крият недоволството си от санкциите на ЕК. Българите пък свързват надеждите си с ЕС, който се превръща в един вид заместител на опозицията, смята Чарлс Ритербанд от NZZ.

default

Докато София недоволства по адрес на ЕС, българите дадоха израз на разочарованието си от правителството

Противоположностите в българската столица не могат да бъдат по-остри, пише Чарлс Ритербанд в статия за Нойе Цюрхер Цайтунг след посещение в София през декември миналата година. Впечатляват го лъскавите лимузини, минаващи покрай луксозни хотелски сгради, на фона на бедно облечените хора, които се возят в разнебитени автобуси и трамваи.

Червената петолъчка отдавна е свалена от покрива на бившата централа на комунистическата партия. На нейно място днес се вее българското знаме. От 19 години България е демократична страна, от пет години - членка на НАТО, а от две - членка на ЕС. Въпреки това пропастта между богати и бедни в най-бедната страна-членка на Общността остава явна. Непреодолими изглеждат разликите между по-голямата част от населението и малката прослойка от привилегировани, които успяват да спечелят от приватизацията по време на прехода от комунизъм към капитализъм.

ЕС - носител на надежда за българите

Bulgarische Flagge und EU Logo auf Bus

От всички граждани на ЕС българите дават най-слаба оценка за позициите на страната си в Съюза

През 2001 година бившият български монарх успя да спечели с огромно мнозинство парламентарните избори в страната, напомня Ритербанд. Той се превърна в олицетворение на надеждите на българите. Четири години по-късно разочарованото население му обърна гръб. Сакскобургготски не успя да изпълни обещанието си - да подобри трайно ситуацията в страната в рамките на 800 дни.

Междувременно ЕС пое ролята на бившия монарх като носител на надежда, коментира Ритербанд. Желанията и изискванията на българските граждани се свързват с европейските институции. Не само надеждата за икономически растеж, но и за укрепване на провавата държава, както и за борбата срещу корупцията.

Критиката и санкциите на ЕС, спирането на парите по европейските фондове като израз на недоволството от неефективната борба срещу организираната престъпност, се посрещат от интелектуалци в София с гневно задоволство. Според тях, това в крайна сметка ще вразуми правителството. Българската опозиция се смята за слаба и неефективна. ЕС влиза все повече в ролята на неин заместител. Според сициологически проучвания българската общественост има три пъти повече доверие в ЕС, отколкото в собственото си правителство.

Разклатено доверие?

През последните месеци явно са възникнали сериозни проблеми в комуникацията между Брюксел и София, пише Ритербанд. Европейската комисия стига до извода, че България не е постигнала достатъчни резултати в борбата

Symbolbild EU und das Geld

ЕС спря през ноември средства за България

срещу корупцията и други нарушения. Ето защо се спират евросредства по предприсъединителни програми.

Под прицела на Комисията попадат финансовият министър Пламен Орешарски и министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов. София явно не е наясно, дали санкциите са израз на недоверието само към двамата министри, или пък израз на разклатеното доверие към най-новата страна-членка на Общността като цяло, коментира авторът на статията в Нойе Цюрхер Цайтунг. България заема 72 позиция в корупционния индекс на Транспаренси Интернешънъл. Явно не са налице убедителни резултати в борбата срещу корупцията. Особено що се отнася до прозрачността в усвояването на европейските средства.

Усилия и преувеличения

Вътрешният министър Михаил Миков подчертава, че са предприети сериозни усилия за справяне с корупцията. Според него, в България има политическа воля за подобряване на ситуацията и за изпълнение на европейските изисквания. Това можело да се докаже с конкретни примери.

Ивайло Калфин, министър на външните работи, подчертава от своя страна колко дълго и отговорно се е подготвяла страната за членството си в ЕС. Въпреки това той признава, че след еуфорията от приемането на страната в Общността, усилията на България - поне през първите месеци от членството - са намалели. Калфин изтъква и ролята на България като стабилизиращ и посреднически фактор в региона.

Редакцията препоръчва