1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Сорос и Буш

В речта по повод встъпването си в длъжност президентът Джордж Буш очерта едно амбициозно виждане за американската външна политика,

default

чиито цели били свободата, демокрацията и края на тиранията по света. Аз съм абсолютно съгласен с тези цели, на които посветих последните 15 години от живота си и няколко милиарда долара от личното си състояние. Въпреки това съм на друга позиция от администрацията Буш не само защото между думите и делата на американските политици има пропаст, но и защото понякога ми се струва, че като в някакъв абсурден оруеловски език думите дори пряко противоречат на делата им.

За да обясня какво не е наред в доктрината Буш трябва да се позова на концепцията за отвореното общество. Това е концепцията, от която се ръководя в усилията си за насърчаване на свободата по света. Тази работа е възложена на фондации, действащи на място и ръководени от хора, познаващи границите на възможното в своите страни. Понякога работим и от вън, когато някой репресивен режим, както в Белорус и Узбекистан, забрани фондацията ни.

Колкото и да е парадоксално, но най-успешното отворено общество в света, САЩ, не разбира правилно принципите на това общество, а сегашното им ръководство дори ги опровергава. Концепцията за отвореното общество почива върху идеята, че никой няма монопол върху истината. Обратното твърдение води към потисничество. С една дума: ние, хората, можем да грешим.

Точно тази възможност обаче не се отчита от Буш. Той възприе явно преизбирането си като одобрение за своята политика и за своята изкривена представа за света. За да се разбере по-добре концепцията за отвореното общество, трябва да се разграничава между разпространяването на свободата и демокрацията и налагането на американските ценности и интереси. Истински мир и демокрация са възможни само чрез укрепването на международното право и международните институции.

Буш е прав като твърди, че репресивните режими не могат да се крият повече зад оградата на националния суверенитет: това, което става в диктаторските и сбърканите държави, е от значение и за останалия свят. Само че намесата във вътрешните работи на други страни трябва да бъде законна, а това изисква придържането към ясно определени правила.

Като доминираща световна сила, САЩ носят уникалната отговорност, свързана с поемането на ръководна роля в международното сътрудничество. Америка не може да прави каквото си иска, както показва провалът в Ирак. Но същевременно международното сътрудничество е безсилно без ръководството или поне активното участие на Америка. Само ако сме наясно с това ще може да бъде постигнат напредък в смисъла на оповестените от Буш високопарни цели.