1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Смъртта като върховна провокация

Покрусата, която предизвика самоубийството на германския национален вратар Роберт Енке, показва едно: човекът на 21 век трябва да приеме, че е смъртен. Коментар на Матиас Гирт от седмичника "Райнишер Меркур":

default

In memoriam Роберт Енке

Смъртта се превърна в една действителност, с която хората си въобразяват, че биха могли да се справят с външни средства - било медицински, обществени или онези, предоставяни от научния прогрес. При един такъв модел самоубийството на един младежки идол като Роберт Енке неизбежно предизвиква изригване. Когато смъртта нахлуе в един свят, доминиран от амбицията за върховни постижения, от култ към тялото и светски блясък, това довежда едва ли не до мирогледен срив.

Проявленията на смъртта

Flash-Galerie Robert Enke Trauerfeier

По време на траурната церемония в Хановер, на която присъстваха близо 40 000 души

Само така може да бъде разбрано защо самоубийството предизвика ужас, който надхвърли дори границите на Германия. Роберт Енке беше известен, но със само осем мача с трикото на националния отбор със сигурност не беше прочут извън Хановер. Въпреки това тази седмица Германия стана свидетел на най-голямата траурна церемония след погребението на Аденауер. Предаваната на живо по телевизията церемония е била гледана от 5,5 милиона души. Това не може да се обясни единствено с воаьорството на медиите, подмамило телевизионните зрители.

Просто смъртта отново се прояви като последната провокация към човека през 21 век. В историята винаги е имало времена, когато умирането е било табуизирано. Но това, че завещаните от поколенията стратегии за справяне с факта на смъртността не действат повече, е явление на нашето време. Щом днес 60 процента от всички домакинства се състоят от ергени или разведени, това означава, че липсва социалното, семейно обкръжение, което помага за надмогване на траура. Щом човекът няма повече връзка с Бога, това означава, че търсенето на смисъл обикновено се проваля.

Напомнянето Memento mori очаква да бъде преоткрито

Robert Enke Trauerfeier

Съпругата на Енке /вляво/

Покрусата около смъртта на Енке бе забележителна именно по отношение на тези два пункта. На базата на всеобщото въодушевление по футбола стана възможно човек да излезе от изолацията си и да даде израз на емоциите си заедно с другите. Впрочем нека не си правим илюзии относно трайността на покрусата, на която станахме свидетели. В сряда германските национали - с траурна лента на ръкава - играха срещу Бряг на слоновата кост, а в събота "Хановер" - в траурен екип - ще срещне "Шалке". Много скоро обаче ежедневието отново ще възтържествува, ще стихнат и протестите против нечовешкия натиск в елитния спорт. А при следващия трагичен случай колективният потрес отново ще бъде огромен. Както беше при Майкъл Джексън, както беше при Лейди Дай.

Истинска промяна би могла да настъпи, само ако чрез тези събития мисълта за смъртта установи по-постоянно присъствие в главите на хората. "Докато сме живи, ние всъщност не вярваме в смъртта, въпреки че тя е най-сигурното, което ни очаква", бе писал философът Карл Ясперс. Човекът на 21 век трябва да приеме своята смъртност и да сключи мир с нея. Напомнянето Memento mori очаква да бъде преоткрито.

Robert Enke Flash-Galerie

Енке си отиде на 32-годишна възраст

Редакцията препоръчва