1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Смъртно наказание - не

За тема на седмицата от Ди Цайт сме избрали критиката срещу смъртното наказание

default

През изминалата седмица германците усилено се готвеха за Коледа и не случайно Рождество Христово в различните му аспекти и проявления е централна тема в седмичните вестници. Ди Цайт посвещава отделна статия на въпрос, който също има много общо с християнството и с празника, макар че на пръв поглед изобщо не изглежда така: смъртното наказание. Статията от Роберт Лайхт сме избрали и за наша тема на седмицата.

САЩ смятат себе си не само за световна сила, но и за лидер на западния свят, най-вече лидер на западните ценности. И в това има нещо вярно, въпреки сенчестите страни на великата сила. Толкова по-изненадващо е, че тъкмо там, където държавата може да наложи някакви ценности, в наказателното правосъдие, САЩ все още разчитат на такъв архаичен, дори атавистичен инструмент, какъвто е смъртното наказание. И то въпреки, че всички западни, а и много други страни, отдавна са се отказали от държавните екзекуции. В американската конституция са забранени особено мъчителните и жестоки наказания, а поради това в страната непрекъснато възниква дискусията дали определени видове екзекуции на нарушават тази забрана. Тъкмо това се случи наскоро, когато един осъден се гърчи цели 34 минути, преда да умре след повторната инжекция с отрова. Държавното убийство на човек (независимо какво престъпление е извършил), който в държавния затвор е както безпомощен, така и в невъзможност да върши други злодеяния, е нещо ужасно, обаче този възглед все още не може да се наложи сред американския народ и неговата политическа класа. Към скандала в държавта можем да добавим и скандала в църквата, където широки кръгове християнски фундаменталисти също подкрепят смъртното наказание. Дотук – зле. Но споровете около това как да се изпълнява смъртната присъда все пак показват, че смъртното наказание не допада съвсем на хората. Навремето палачите са били относително уважавани люде, които с един замах на меча отсичали главата на осъдения – една тъй да се каже финална конфронтация между двама души, в която палачът не заслужава никакъв укор. С течение на столетията, през които се придържат към смъртното наказание, цивилизованите държави постепенно се отдръпват технически на все по-голяма дистанция от самите екзекутирани. На пръв поглед причина е желанието им да направят наказанието колкото е възможно по-малко ужасяващо, всъщност обаче целта е да не си цапат ръцете. Така възникват всички нововъдения на модерното време: от електрическия стол, през газовата камера, та чак до отровната инжекция. Да дръпнеш един шалтер, да потопиш едно топче в киселина или да натиснеш копчето на автомата за инжекции – това са все деперсонализирани, незрелищни форми на екзекуция, които създават усещането, че държавата изпълнява присъдата по хуманен начин. Често пъти обаче този хуманизъм се оказва неприятна илюзия за осъдения, защото той би страдал много по-малко под острието на един тежък меч. Уж чистата химическа смърт, уж хуманната формата на правосъдно убийство с отровна инжекция всъщност само допълнително подчертава отблъскващия характер на смъртното наказание. Ето защо цивилизованото западно общество трябва не да критикува определени форми на екзекуция, а изцяло да отхвърли тази практика. Тъкмо в името на западните ценности.