1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Случаят Мотасадък и германското правосъдие

Присъдата бе произнесена още на втория ден – макар и не за пръв път. И както изглежда вероятно не и за последен път в делото Мотасадък: 15 години затвор, максималната присъда, заради съучастие в убийство по 246 случая, както и заради членство в терористична група. Чуйте коментара на Петер Филип:

default

С произнасянето на присъдата срещу 32-годишния мароканец Мунир ал Мотасадък германското правосъдие може отново да е доволно, че тук за пръв път бива осъден един от съучастниците в терористичната офанзива от 11 септември 2001. Само че случаят не бива все пак да става повод за прекалено задоволство. Делото се проточи цели четири години, приемайки различни обрати: първата присъда – 15 години затвор – бе анулирана поради процедурни грешки, а втората – 7 години – бе отхвърлена като твърде ниска. И ето сега отново 15 години затвор.

Адвокатът на осъдения казва, че това било произвол и на пръг поглед наистина може да изглежда така. Много по-точно обаче е онова, което Върховният съд напомни в хода на процеса, а именно че борбата против тероризма не трябва да избие в “дива и нерегулирана война”. Само така може да се обясни защо на германското правосъдие му бе така трудно да стигне до осъждането на Мотасадък и защо сегашната присъда е в ярък контраст с оневиняването на обвинения първоначално друг мароканец Абделгани Мзуди.

Двамата са били сред приятелите на терористите, учили в Хамбург, като и двамата бяха обвинени, че са помагали при подготовката на атентатите от 11 септемврви или поне, че са знаели, но не са предприели нищо, за да ги осуетят. Каква по-точно е била тяхната роля би могъл може би да обясни един трети мароканец, Рамзи Биналшиб, който обаче е в американски затвор и следователно недостъпен за германското правосъдие. Вашингтон изобщо не прояви готовност за сътрудничество в този случай, което е повече от изненадващо предвид постоянните му натяквания за необходимостта от единодействие в борбата против тероризма.

Изненадващо е също, че самите американци допринесоха за освобождаването на Мзуди през 2004, предоставяйки на германските власти протокола от един разпит на Биналшиб, доказващ непричастността на Мзуди. Мотасадък не получи подобна помощ. Каквата и да е стойността на подобни свидетелства, важното е, че германски представители не са присъствали на тези разпити. А методиката на разпитите в Гуантанамо изобщо не се съгласува с германския закон и получените по този начин изявления не се приемат от германския съд. Що се отнася до процеса срещу Мотасадък, при всичките му слабости тежестта на косвените доказателства бе толкова голяма, че осъждането на мароканеца бе неизбежно.