1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

След убийството на Емил Кюлев

Емил Кюлев, собственикът на най-голямата застрахователно дружество – ДЗИ, беше застрелян в колата му на столичния булевард “България. Знаковото покушение предизвика вълна от реакции до най-високо държавно ниво. Политиците масово определиха покушението като заплаха за членството ни в ЕС. Из първа страница на в. “Дневник”. Рьзмисли от Мирела Иванова

Всеки публичен разстрел е подтискащ, но разстрелът на банкера Емил Кюлев удвои тягостната атмосфера в българското общество. Изстрелите проехтяха сякаш да потвърдят сериозната критика по отношение на борбата с организираната престъпност в доклада на Еврокомисията. Като гвоздеи приковаха вниманието ни о горчивата констатация, че пречките и препятствията за приемането ни в Европейския съюз са си у нас самите, в разпадналата се държавност, в изгубената битка с бандитите и мафията.

Всъщност имаше ли изобщо такава битка, кой с кого я водеше и на чия страна бяха МВР, съдът, прокуратурата. Все въпроси, които в доклада са формулирани по друг начин, но на практика са същите.

Сега министър Румен Петков призовава към извънредни мерки, сигурно се е стигнало до там, до предела на поносимостта – но се питам какво означават извънредните мерки? Полицейски режим? Вечерен час или нещо трето и четвърто, съвсем извънредно? Петнайсет години вече мутрите, както гражданството нарече представителите на българската организирана престъпност, се държат по извънреден начин – карат извънредни коли, харчат извънредни чужди пари, демонстрират извънредна наглост, строят си извънредни къщи на извънредни места и си организират извънредни погребения, които медиите отразяват извънредно нашироко. Петнайсет години мутрите биват легитимирани по най-различни начини, но от всички – включително и от държавата, биват толерирани, обгрижвани по неправдоподобен начин в заведения и болници, в съдилища и партийни централи, в общини и манастири, и не само защото излъчват насилие, а защото притежават пари. Парите са у тях, сипани са им още някога, когато политическата власт се е трансформирала в икономическа, или са ги натрупали с най-тъмните възможни бизнеси, които свенливо и обобщено наричаме сенчеста икономика.

У обществото вече е създадена, нагнетенаа почти нетърпимостта към гореописаното състояние, време е наистина да се вземат мерки, не извънредни, а нормалните, смислени и спасителни мерки, които политиците и държавниците на България дължат на изстрадалите си граждани. Всяко убийство на престъпен бос ни засяга – косвено и пряко. Не поради простичкия факт, че някой случаен куршум може да попадне в тялото ни, а защото обитаваме едно и също място, съжителстваме в единен контекст, дишаме общ въздух и сме граждани на България, която би трябвало да се присъедини към Европейския съюз през 2007 година. Засяга ни публичния, показен разстрел на банкера Емил Кюлев, който в едно от многобройните си интервюта споделя: Няма етап, в който да не съм постигнал мечтата си. Думите и смъртта му дано да се превърнат в знак, че навлизаме в етап, в който да съградим справедлив и смислен ред в страната си, нашето общо място.