1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

След срещата в Шарм ел Шейх

За пръв път след месеци израелският премиер и палестинския президент отново седнаха заедно край масата за преговори. В срещатаучастваха още египетският президент Мубарак и кралят на Йордания Абдулах Втори.

default

Олмерт и Абас в Шарм ел Шейх

250 палестински затворници ще бъдат освободени от израелски затвори – това е най-същественият резултат от срещата на високо равнище в Шарм ел Шейх. Израелският премиер Ехуд Олмерт се оказа прав, когато предупреждаваше, че не бива да се хранят кой знае какви надежди. От друга страна обаче – нали тъкмо от него зависеше какви резултати ще има. Освобождаването на затворниците не е заключителна фаза от някакви дълги преговори, а просто жест на добра воля. Тъкмо тази добра воля обаче можеше да бъде и по-щедра. В момента Израел държи около 10 хиляди палестинци в затворите си, тъй че 250 са едва 2,5 процента от тях.

Факт е, че срещата между израелския премиер Ехуд Олмерт и палестинския президент Махмуд Абас и по замисъл не беше насочена към много съдържателни разговори. Тя трябваше най-вече да подсили позициите на Абас и да покаже, че не само Израел, но също така Йордания и Египет подкрепят палестинския президент в конфликта му с ислямистите от Хамас. Същото послание ще изпрати и близкоизточният квартет, който днес се събира в Ерусалим. Пита се обаче дали подобни послания и жестове на добра воля изобщо вършат работа?

След открития сблъсък за властта в ивицата Газа, Абас взе ясно решение. Той е против насилието и за мирния процес с Израел. Това му донесе похвали от Израел и от Западния свят, сега обаче ще трябва да убеди и палестинците, че е на прав път. Много от тях отдавна са изгубили надеждата, че мирен процес изобщо е възможен и че би могъл да подобри положението им. За да се възроди тази надежда, Абас трябва да получи решителна, но и мъдра подкрепа. Защото за него няма по-лош вариант от това да му излезе име на израелска и западна марионетка. Абас трябва да бъде пълноценен и сериозен партньор в преговорите и най-вече – да постига в тях реални успехи.

Семействата на освободените 250 палестинци положително ще се радват, но това е не успех, а по-скоро подаяние. Израел просто е длъжен да даде повече. Освен това важно е в бъдеще затворници да бъдат освобождавани в резултат от преговори, а не като едностранен акт на милост. Незадоволителен резултат ще бъде и решението на Израел да започне да изплаща сумите от натрупаните за година и половина данъци. Тези пари така или иначе принадлежат на палестинците и отдавна трябваше да им бъдат приведени – Израел просто ги задържаше, за да упражнява натиск върху правителството на Хамас.

Не дребни жестове без дългосрочно значение са необходими сега: в момента спешно трябва да бъде разработена концепция за окончателното решаване на проблема. При това всички отдавна знаят как ще изглежда тази концепция: редом с Израел трябва да се обособи палестинска държава в границите от 1967 година. Махмуд Абас призова към съдържателни преговори, сега и близкоизточният квартет трябва да го подкрепи. Възможно е да бъде подкрепена саудитската инициатива, която обещава на Израел мир, стига да се изтегли от окупираните територии. До момента израелците мълчат по темата, но може би най-сетне трябва да й обърнат сериозно внимание.