1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

След провала на срещата в Доха

Все още не е решено, дали разговорите в Доха на Световната търговска организация /СТО/ са били пълен провал или пък само са прекъснати за по-дълго време. Все още двата големи търговски блока ЕС и САЩ си прехвърлят взаимно вината. Още от сега обаче е ясно едно: че в бъдеще големите търговски страни ще залагат по-силно на двустранни търговски споразумения. Повече по темата от Карл Завацки:

Генералният директор на СТО Паскал Лами

Генералният директор на СТО Паскал Лами

Колкото по-дълго останат замразени разговорите в Доха и при това е неясно, дали изобщо някога ще бъдат възобновени, толкова повече големите търговски страни ще търсят спасение в двустранните или регионалните спогодби за свободна търговия. Това ще е за сметка на по-бедните страни. Понастоящем в сила са повече от 200 такива търговски спогодби, с които две държави или групи от държави се договарят за взаимен достъп до пазара и намалени мита. Още 90 спогодби за свободна търговия са подписани или се разработват. Двойно повече в сравнение с преди 15 години. През 1990 г. в предшественичката на СТО – Общата митническа и търговска спогодба, известна под абревиатурата ГАТТ бяха регистрирани едва 31 двустранни или регионални спогодби. 20 години по-рано пък, през 1970 – само 6.

Най-вече САЩ договарят все повече пакети за свободна търговия с отделни държави или региони по целия свят. По този начин за САЩ тези спогодби се превръщат в истинска алтернатива спрямо мултилатералната СТО и същевременно в средство за оказване на натиск: ако не постигнат целите си в СТО, се прибягва към двустранни спогодби. Така например в Латинска Америка САЩ са договорили или подготвили през последните няколко години билатерални спогодби с 11 страни. В това отношение и ЕС не иска да изостава и на свой ред се договори за двустранни спогодби за свободна търговия с Мексико и Чили.

Антон Бьорнер, президентът на Съюза на германските търговци на едро и на външната търговия, смята, че от многостранните спогодби в рамките на СТО ползата е по-голяма, защото те автоматично влизат в сила за всичките 149 членуващи в организацията страни. Ако обаче СТО е блокирана, той също смята, че двустранните спогодби предлагат алтернатива.

“Големите губещи са именно страните, които изпитват най-голяма нужда – развиващите се и осебно най-бедните сред бедните.”

Ще рече: редица малки африкански страни, които плюс това не разполагат със значими природни богатства, се изместват назад в списъка на приоритетите на крупните търговски партньори. Това е също така в сила ца малки и бедни страни м Азия и Южна Америка. Освен това за тези страни ще е трудно, по собствена инициатива да се стремят към двустранни търговски спогодби, казва Бьорнер:

“Просто възоснова на недостатъчното работна ръка и недостига на възможности да се преговаря с големите търговски блокове, били това САЩ или пък ЕС, да се преговаря така, че за тези страни да има сметка. И нещо, което е още по-важно: те просто стават безинтересни, защото и за една такава страна с мощен износ като Германия и за германските фирми е логично, че нямат повече сметка да преговарят с Коста Рика или с някоя малка югоизточно-азиатска страна, а предпочитат да го правят с Китай или Индия, където, разбира се, дългосрочните перспективи са съвършено различни.”

Докато в СТО всички търговски улеснения са в сила за всичките членуващи 149 страни, двустранните спогодби осигуряват изключителни предимства само на сключващите ги страни. Към това се прибавя, че при двустранните спогодби на могъщите икономически държави или групи държави като ЕС, САЩ, Япония, имат повече полза от двустранните спогодби в сравнение с по-малките партньори. А и за големите страни е по-лесно, едновременно да договарят спогодби за свободна търговия с множетво партньори. Протекционизмът е в настъпление на широк фронт по света. Най-вече в САЩ, но също така и в Европа. Тъй като освен това в големите страни предстоят избори, в настъпление са и популистките лозунги. Или както казва антон Бьорнер:

“Проблемът е чисто и просто във вътрешната политика на много от големите членуващи в СТО страни както и краткосрочните стратегии за максимализиране на печалбите на няколко новоприбавени големи и мощни икономически сили, които казват “Защо дая се грижим за малките и защо допускаме те да ни се бъркат?” Достатъчно сме големи, за да сключим договори с всички големи блокове и най-вече сме така привлекателни за всички големи инвеститори, че сами можем да се справяме много по-добре”.