1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

След покушенията срещу ислямски институции във Франция и оповестените от...

правителството в Париж усилени мерки за охрана на джамиите в страната Коментар от Жерар Фусие /Европейска редакция на Дойче Веле/

70 френски учени и интелектуалци публикуваха тези дни книгата "За Исляма във Франция". Материалите в публикацията отразяват продължителната обществена дискусия за реалното или мнимо влияние на исляма по-специално върху републиканските структури в светската държава. Съдържат се и философски есета по важните нюанси и се обвинява правителството в Париж, че искало да видоизмени "Исляма във Франция", превръщаки го в "Ислям НА Франция". Подобно развитие може да бъде фатално, тъй като според мнението на повечето изследователи то задълбочава пропастта между премълчаващите, интегрирани, либерални мюсюлмани от една страна и гръмогласните, отчасти готови на насилие, мисиониращи техни събратя и не може да се очертае ясна разделителна линия между съзнателната интеграция и принудителната асимилация. Освен това светската република е конфронтирана с един дебат, който бе провокиран от дясно-центристкото правителство, най-вече чрез закона срещу демонстративното носене на религиозни символи в обществените учебни заведения. Този закон - погрешно окачествяван като "Закон срещу забрадките" - забраняв също така разпятията и еврейските "кипа", но мнозина мюсюлмани се чувстват особено засегнати от тези мерки. Същевременно дясноекстремистките сили се чувстват утвърдени в убеждението си, че културните ценности на Франция са застрашени ето шестте милиона мюсюлмани в страната. Работата е там, че някои обичат да бъркат "ислям" с "ислямизъм" и тайничко подклаждат съзнателно критиен и популистки конфликт по въпроса. Опасявайки се да не предложи почва на и без това твърде силния десен екстремист Жан-Мари Льо Пен, Париж твърде дълго игнорираше темата за исляма, или просто се надяваше дебатът да отзвучи от самосебе си. Сега, след като бяха извършени атентати, впрочем и сруще еврейски институции, които обезпокоиха гражданството, френското правителство реагира с наистина медийно-ефектни, но оспорвани решения. Присъствието на футболисти от Северна и черна Африка във френския национален отбор, пожънал успехи през 1998 и 2001 год. впрочем постигна в обществото повече отколкото назначаването на двама министри-мюсюлмани и един префект -имигрант. В съответствие с политическата нагласа подобни мерки се оценяват или като компромис спрямо исляма или пък като опит исляма във Франция да бъде превърнат в религия, ориентираща се по западната ценностна система. Че и двете тълкувани яса погрешни, е известно на мнозинството сред гражданите. Две политически малцинства обаче се опитват да торпилират усилията на правителството, в това число и чрез терористични покушения: застъпниците на интеграцията отхвърлят всякаква интеграция, която би засегнала религията им, а десноекстремистите-ксенофоби пък отхвърлят какъвто и да било компромис спрямо "чуждите" религии и под прикритието на "светската държава" защитават християнските ценности на Запада. Франция като страна на имигранти следователно не успя да предотврати спора между културите. В търсенето на верния обществен отговор, засега насилието е определящо за дебата. Повече отколкото от полицейска охрана за джамиите и синагогите, станала междувременно необходима, Франция сега се нуждае от истински диалог между културите и преди всичко от разумна дискусия по дефиницията на понятието "мултикултурност". Мултикултура с подчертано френски характер и забранителни закони не е верният отговор.