1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

След международната конференция за Близкия Изток в Рим

Участниците в състоялата се в Рим международна близкоизточна конференция поемат ангажимента да работят за трайно примирие между Израел и Хизбула. Освен това те са на мнение, че в южен Ливан трябва да бъдат разположени мироопазващи сили. Чуйте коментара на Райнер Золих:

default

Както се очакваше римската среща не можа да допринесе съществено за уреждането на актуалния конфликт. Участниците се обявиха единствено за скорошно спиране на огъня и за разполагането на мироопазващи войски в южен Ливан. И двете цели са желателни, но поне за момента нереалистични. Както виждаме участниците в конфликта продължават необезпокоявано бойните действия. Защото – колкото и да е трагично – и двете страни са заинтересувани от това: Хизбула се надява да се наложи като авангард на антиизраелската съпротива, а Израел се стреми към максимална сигурност, затова, дори с цената на все повече жертви сред гражданското население, иска да прогони Хизбула от южен Ливан.

Едно не трябва да се забравя: до известна степен израелската офанзива срещу Хизбула заслужава разбиране. Никоя страна по света не би приела да бъде обстрелвана от съседна територия. Защитата на собственото население е елементарна задача на всяко правителство и всяка армия.

Въпреки това, предвид растящите жертви сред цивилното население в Ливан, трябва да се запитаме доколко подходящи са военните действия на Израел. Отбраната е напълно легитимна цел, но когато цели жилищни квартали биват сравнявани със земята, стотици хора биват убивани, а стотици хиляди бягат панически, това увеличава още повече омразата.

Във военно отношение Израел може да е достатъчно силен, за да неутрализира по-голямата част от Хизбула или да я прогони от южен Ливан. Но трябва да се постави въпросът, на каква цена. Предвид растящия обхват на оръжията на Хизбула, защитните военни мерки стават все по-неефикасни. Една трайна политика на сигурност трябва да се опита да лиши враждебните групировки от идеологическата им почва и подкрепата на населението. Със сегашната си ливанска офанзива обаче Израел постига точно обратното.

Траен мир и висока степен на сигурност за целия Близък Изток могат да бъдат постигнати в последна сметка само чрез преговори – включвайки неудобни, но не и фанатични режими като този в Сирия. Арабските правителства трябва най-сетне да признаят недвусмислено правото на съществуване на Израел, слагайки спирачка на силите, стремящи се да постигнат това със сила. Затова с оглед на собствената си сигурност Израел трябва да съдейства за създаването на независима палестинска държава и да се оттегли по същество в границите от преди 1967, колкото и да му е трудно това вътрешнополитически. Във всеки случай сериозни преговори за всеобхватно мирно уреждане в региона ще бъдат възможни дълго след края на актуалната ескалация – и при много тежки условия и за двете страни.