1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

След лична власт трева не никне

За разпад на демокрацията има два белега: да няма свободни избори и властта да се иззема от НС. Първото не ни заплашва, но във второто сме нагазили - засега само до колене, но вървим решително напред, пише Андрей Райчев.

default

Напред към разпада!

Първо: Изгражда се отношение към народните представители като към вид служители, и то мързеливи. Най-първо тук е безобразното изискване те през цялото време да седят в залата, сякаш са момчета и момичета от рецепцията. Защо сме се вторачили в гласуването с чужди карти? Какво ни грее дали еди-кой си гласува лично в залата, или със SMS от Хасково? Та 99% от законите се обсъждат съществено в комисиите. Членовете на други комисии не знаят нищо за “т. 3, ал. 2” от закона за пътищата. Те вярват на съпартийците си от “комисията по пътищата” и гласуват като тях.

Проспано погазване

Gartenzwerg mit Messer im Rücken

Падането на имунитети - нож
в гърба на нашата свобода?

Второ: Новата председателка на НС се изживява като началник на депутатите. Да оставим нейните лични културни липси, които тя следва енергично да прикрива - например да престане да “входира”. По-лошото е, че главната си задача тази дама схваща като задължение да пази властта ОТ парламента, а не да пази властта НА парламента. Дотам, че се чудя дали би могла да разбере смисъла на последното изречение... И това в медийния месец на ГЕРБ. А какво ли ни чака, когато скоро на вятърничавите българи им поомръзне сегашният политически брак?

Трето: Въвеждат се правила, които “уточняват” конституцията. Що за абсурд е да се забрани на депутатите да образуват нови групи? Кой стои над волята им? И как нашият сенат, т. е. Конституционният съд, проспива това грубо погазване на главния закон? Слава Богу, този съд отмени друго малоумие: опита да се ограничат правата на депутати с агентурно или офицерско (в ДС) минало. Т.е. опитът някой вместо народа да каже кой да го представлява.

Четвърто: Върхът на всичко е всеобщата радост от падането на имунитети. Имунитетът пази главно опозицията и следователно нашата свобода. Ако кабинетът получи неограничено право да репресира депутати, колко от арестуваните ще са от опозицията и колко от мнозинството?

Streichholz und Flamme p178

Една искра е достатъчна,
за да пламне голям пожар

Играем си с огъня!

Най-сетне искам да напомня гнева народен срещу г-н Доган, отпреди няма и шест месеца. Човекът каза, че никакви депутати нищо не решават, а управлява той. Истината възмути милиони. И правилно ги възмути. Но излиза, че възмущението не е от въпросната практика, а от това, че го е казал турчин. Защото същото правят (без да казват) и г-н Борисов, и г-н Сидеров...

Голямата опасност е да си докараме президентска република (т.е. пряко избиране от хората на министър-председател). Исторически нашата страна тежнее към лична власт. Историята започва веднага след Освобождението и “пълномощията” на Александър Батенберг. После към Първата световна война цялата власт се концентрира от цар Фердинанд I. Същото става постепенно между двете войни: лична власт на Борис III. Да не говорим за режимите на Вълко Червенков и Тодор Живков. И във всички тези случаи нещата завършват катастрофално. След личен режим трева не никне - не само в България, но особено в България.

Редакцията препоръчва