След лична власт трева не никне | Новини и анализи от България | DW | 07.12.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

След лична власт трева не никне

За разпад на демокрацията има два белега: да няма свободни избори и властта да се иззема от НС. Първото не ни заплашва, но във второто сме нагазили - засега само до колене, но вървим решително напред, пише Андрей Райчев.

default

Напред към разпада!

Първо: Изгражда се отношение към народните представители като към вид служители, и то мързеливи. Най-първо тук е безобразното изискване те през цялото време да седят в залата, сякаш са момчета и момичета от рецепцията. Защо сме се вторачили в гласуването с чужди карти? Какво ни грее дали еди-кой си гласува лично в залата, или със SMS от Хасково? Та 99% от законите се обсъждат съществено в комисиите. Членовете на други комисии не знаят нищо за “т. 3, ал. 2” от закона за пътищата. Те вярват на съпартийците си от “комисията по пътищата” и гласуват като тях.

Проспано погазване

Gartenzwerg mit Messer im Rücken

Падането на имунитети - нож
в гърба на нашата свобода?

Второ: Новата председателка на НС се изживява като началник на депутатите. Да оставим нейните лични културни липси, които тя следва енергично да прикрива - например да престане да “входира”. По-лошото е, че главната си задача тази дама схваща като задължение да пази властта ОТ парламента, а не да пази властта НА парламента. Дотам, че се чудя дали би могла да разбере смисъла на последното изречение... И това в медийния месец на ГЕРБ. А какво ли ни чака, когато скоро на вятърничавите българи им поомръзне сегашният политически брак?

Трето: Въвеждат се правила, които “уточняват” конституцията. Що за абсурд е да се забрани на депутатите да образуват нови групи? Кой стои над волята им? И как нашият сенат, т. е. Конституционният съд, проспива това грубо погазване на главния закон? Слава Богу, този съд отмени друго малоумие: опита да се ограничат правата на депутати с агентурно или офицерско (в ДС) минало. Т.е. опитът някой вместо народа да каже кой да го представлява.

Четвърто: Върхът на всичко е всеобщата радост от падането на имунитети. Имунитетът пази главно опозицията и следователно нашата свобода. Ако кабинетът получи неограничено право да репресира депутати, колко от арестуваните ще са от опозицията и колко от мнозинството?

Streichholz und Flamme p178

Една искра е достатъчна,
за да пламне голям пожар

Играем си с огъня!

Най-сетне искам да напомня гнева народен срещу г-н Доган, отпреди няма и шест месеца. Човекът каза, че никакви депутати нищо не решават, а управлява той. Истината възмути милиони. И правилно ги възмути. Но излиза, че възмущението не е от въпросната практика, а от това, че го е казал турчин. Защото същото правят (без да казват) и г-н Борисов, и г-н Сидеров...

Голямата опасност е да си докараме президентска република (т.е. пряко избиране от хората на министър-председател). Исторически нашата страна тежнее към лична власт. Историята започва веднага след Освобождението и “пълномощията” на Александър Батенберг. После към Първата световна война цялата власт се концентрира от цар Фердинанд I. Същото става постепенно между двете войни: лична власт на Борис III. Да не говорим за режимите на Вълко Червенков и Тодор Живков. И във всички тези случаи нещата завършват катастрофално. След личен режим трева не никне - не само в България, но особено в България.

Редакцията препоръчва