1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Следизборни размишления

"Четири варианта за програмен кабинет обсъжда левицата извън официалните консултации на БСП, които започнаха" - Из новините на в. Стандарт – Коментар на Мирела Иванова

Дали можем да наречем отминалите избори “лятото на нашето недоволство”…Но я да не заиграваме със Стайнбек в една България на българите, и въобще да не заиграваме – защото твърде жестоки станаха игрите на национализъм, популизъм, покупко-продажност, прогнози, надцакване с етнически карти и други. Каква томбола бе подготвило добричкото правителство, със съвсем други подаръци и награди, а каква изненада ни скова и стъписа: седем политически сили в парламента и ничие мнозинство – победените припознават себе си като победители, а ДПС и Атака, възседнали бели коне, уравновесяват останалата неясна картина и изобщо се уравновесяват. Първите, преяли с власт и самодоволство, вторите – обзети от мрачните фанатизми на унизените и оскърбените, решени да бъдат техни пророци.

В ситуацията, гледката, диагнозата има нещо твърде депресиращо, всъщност май това дефиницията за следизборното състояние на обществото: депресия. Извира отвсякъде – от предчувствието за задкулисно подреждане и преподреждане на интересите. От досещането, че официално се говори едно, а зад клишетата за отговорно и стабилно правителство се върши друго. Раздробеното дясно също ни отчайва, излъчва безволевост и хаос и никакви работни обеди в “Шератон” не са в състояние да нахранят очакванията ни за политическа прозорливост, за решителност личните конфликти да бъдат надскочени, някой да прояви малко достойнство и да пркрачи границата на собствената си късогледа политическа кариера. Раздробеното дясно, стъписаното ляво и жалкият център в сигнално жълто – тази ли политическа класа успяхме да отгледаме и отхраним, да откъснем от плътта и духа си и да й поверим управлението на страната…Да, ето ги нашите политици, наши творения – винаги посрещани с хляб и сол и никога не замеряни с яйца или домати. Всъщност разваленото яйце, гнилият домат – това е вотът за “Атака”, за лесните и безпардонни послания на вожда им, които поставят пръст в твърде много и берящи рани, разязвяват ги, но не предлагат решения, или поне приемливи решения.

Познавам и обичам една жена, която е почти на седемдесет. Трийсет и пет години е работила като зъболекарка, днес пенсията й е едва сто лева. Болезнено честна, тя не пожела преди десетилетия да стане член на БКП, макар настойчиво да й предлагаха, макар сам Георги Димитров да й е завързал пионерската връзка. Посрещна с въодушевление промяната и въпреки,у че току-що беше се пенсионирала, отново откри някогашния си, забранен през 68

Кабинет. Додето работеше пряко сили в него, видя как всички градски секретари на БКП и децата им се замогнаха за нула време. Затова и винаги, почти яростно, вбесена от вечната несправедливост, продължаваше да гласува за СДС. Сега внучката й, твърде будно и любопитно дете, разпитвайки ме за политическите партии и изборите, изведнъж изтърси: “Баба е гласувала за “Атака”. Самата баба не ми го призна, вероятно поради някакъв особен вътрешен срам. Макар че от какво да се срамува – всеки за себе си е прав, криви са времената, както бе писал един голям български поет, Радой Ралин, който сега сигурно се е обърнал в гроба си.

Тези, които трябва да се срамуват са същите, които трябва да съставят и бъдещето българско правителство. Без много задкулисно умуване, без развращаващо разтакаване – дойде му времето да покажат какво могат. Защото недай си, Боже, Атака тръгне да ни вади от депресията…