1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Следва обичайният преглед на германския печат:

Централна тема днес естествено е състоялата се в Брюксел среща на върха на ЕС и съгласуваните там решения. Ето първо коментарът на ХАНДЕЛСБЛАТ:

Фактът, че в това време на пълзяща евросклероза изобщо се стигна до съгласие за реформа на основния договор, е сам по себе си успех. Но все пак това не е блестяща победа на проевропейските правителства. Един самоуверен ЕС щеше открито да заяви привързаността си към общите ценности, а не да замаскира постиженията си в бележки под линия и във всевъзможни юридически усукани формули.

БЕРЛИНЕР МОРГЕНПОСТ отбелязва:

След две години на политическа парализа най-сетне отново се забелязва раздвижване в ЕС. Катастрофата, поне засегната, е предотвратена, пътят за така наложителните реформи – разчистен. Но ръководителите на 27-те страни-членки не избраха идеалния маршрут. Най-неприятен е привкусът от успеха на ръководената единствено от национален егоизъм блокадна политика на поляците и англичаните. Специално Варшава се възползва най-безсрамно от трудното положение, в което се намираше Европа. Пазарлъците, на които станахме свидетели, неизбежно налагат впечатлението, че блокадната политика си струва. След успех като полския съществува опасност, че техният пример ще бъде последвнан и от други.

В МИТЕЛДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ четем:

Новият договор урежда редица нерешени досега въпроси – това е вярно. Но той препречва перспективата към същинския проблем: ясното разделение между задачите, които се полагат на общността, и задачите, които остават в полето на националните правителства. Растящият скептицизъм към прекалената централизация е факт, с който Брюксел трябва да се съобразява. Само че тъкмо по този въпрос новият основен договор запазва пълно мълчание. Не е трудно да се предвиди кога ще избухнат следващите прекания: най-късно тази есен, когато започват конкретните преговори коя страна колко пари може да очаква от Брюксел.

Ето мнението на ЩУТГАРТЕР ЦАЙТУНГ:

Натискът все още не е толкова голям, че да наложи основен ремонт на общността. Но не е далечен моментът, в който страните-членки ще трябва да направят избор между стагнацията и Европа на двете скорости. Преди Европа да се е задушила от дребнавите националистически егоизми, преди да бъде отровена от инструментализирането на нейната изпълнена със страдание история, желаещите да вървят напред правителства трябва да намерят необходимата политическа воля и да смажат блокадата на противниците на интеграцията. Те не трябва да допуснат едно нищожно малцинство да налага волята си на мнозинството, осуетявайки единението на стария континент.

И накрая гледната точка на ТАГЕСШПИГЕЛ:

Варшава отново е в европейската компания. Въпреки това договорът за реформите не е още спасен. Следващите препятствия до годината на поредните евроизбори през 2009 вече са издигнати. На първо място предстоящата до края на годината правителствена конференция, а после същинското изпитание: новият опит за ратифициране на основния договор. Ако това мине без тежки произшествия, ЕС ще направи голяма стъпка напред – с важен принос от страна на канцлерката Меркел. Ако това стане, разбира се.