1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Следващата вълна

Голяма публикация за еврочленството на България и Румъния в специална притурка на вестник Ди Пресе

default

Началото на статията е илюстрирано с две големи снимки от България, текстът под които гласи: ”Жестока бедност при въглищарите от Етрополе, които сякаш все още живеят в 19-ти век и блясък в Двореца на културата в София, където се представят модните тенденции за 2004 година.” На трите страни-кандидатки изданието посвещава и по едно специално каре. В тази информация за България между другото се казва, че 85 процента от населението са българи, 10% турци, два процента помаци и три процента роми. По-нататък притурката на Ди Пресе отбелязва: ”България беше най-приятелски настроената към Русия страна от Източния блок. Крушението на комунистическата партия през 1989 година си беше направо внесено отвън. В България обаче съществуваше силно екологическо движение, което осъждаже грабителската политика на комунистите към околната среда и най-вече опасните АЕЦ. БКП мутира в социалистическа партия и остана начело, първите години от прехода бяха белязани от икономически грешки, корупция и некомпетентност.” В карето, посветено на България, има и пасаж за Симеон Сакскобургготски, където авторите са се пообъркали, твърдейки, че Симеон няма синове и това е един от аргументите срещу възстановяването на монархията. Подобни недомислия има и по-нататък в материала на австрийското списание. По отношение на икономическите параметри на България обаче авторите изнасят сравнително точна информация: ”На прага между хилядолетията,” пишат те, ”българската икономика излезе от стагнацията и наложи темпо. Стопанският растеж е четири до пет процента годишно, миналата година безработицата спадна от 17-18 на 14 процента, за тази година се очакват 12,7 на сто. Промишлената продукция бързо нараства, най-много надежди се възлагат на туристическия бранш. През 2005 година ще се проведе данъчна реформа, като корпоративният данък ще бъде намален до 15%.” По-нататък в европейската притурка на виенския вестник Ди Пресе четем: ”В икономическо отношение развитието на България е впечатляващо. Педстоящото евроразширяване действа на икономиката като катализатор, каза в доклада си наскоро във Виена вицепремиерът Пламен Александър Панайотов. На практика вече е приключено хармонизирането на българската правна система с европейската, преговорните глави са затворени. И все пак, колкото и да хвалим рефроматорските усилия на България, в страната все още има много работа, отбеляза наскоро шефът на Отдел за европейско разширяване Венцеслав де Лобковиц. Все още организираната престъпност и корупцията са най-неотложните проблеми. През лятото в София избухна дискусия за образователната система, която, поради липса на пари, не обхващала около 300 хиляди деца, тоест – около една четвърт от всички деца, подлежащи на задължително образование. Учителите също огласиха недоволството си от ниските заплати и лошото оборудване на училищата. Икономическите успехи все още не са достигнали до широките маси от населението. Некомунистическият синдикат ”Подкрепа”, който през 1989 година беше един от двигателите на промяната, наскоро разкритикува факта, че със средна месечна заплата от 145 евро България е на последно място сред страните-кандидатки, а 45 процента от българите живеят под прага на бедността. Ние сме бедните роднини на ЕС, казва икономическата експертка Екатерина Кантарджиева, която обръща внимание още върху лошото здравеопазване, окаяното състояние на жилищния фонд и злоупотребата с наркотици. Недоволство предизвиква и българската мафия, която без притеснение демонстрира богатствата си, натрупани главно чрез контрабанда. Въпреки острите социални проблеми българското правителство е решено да спазва строга бюджетна дисциплина. Това обаче означава, че ще бъдат продадени някои големи държавни предприятия – например в тютюневата индустрия – а при това положение хиляди хора може да загубят работните си места.”