1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Сладката черешка на дипломатическата торта

Проблемът с "политическите назначения" в българските дипломатически представителства в чужбина отново излезе на дневен ред. Как българските власти досега тълкуваха въпросното понятие, пита Георги Папакочев.

default

"Политическите назначения" - сладка черешка за партийните "другари", очакващи награда

След като новата министърка на външните работи Румяна Желева обяви, че в Закона за дипломатическата служба липсва юридическа дефиниция на понятието „политическо назначение”, проблемът с въпросните назначения отново стана обект на медийното и обществено внимание.

Основният пазарлък в предишния български парламент около приемането миналата година на първия от 100 години насам Закон за дипломатическата служба, се въртеше около процента на т.нар. политически назначения в мисиите на страната в чужбина. В последния момент тогавашните депутати отхвърлиха предложението на кабинета за 10-процентова квота и „вдигнаха летвата” на 20 на сто.

Sergei Stanischew Bulgarien Ministerpräsident

Новото правителство спря част от Станишевите назначения

Онова, което по-скоро съзнателно беше пропуснато тогава, се оказа посочването на начина, по който се определят въпросните назначения, като така най-сладката черешка от тортата на дипломатическата дейност остана за властимащите политически сили.

Бутаницата за постове в чужбина

Неслучайно по коридорите на външното министерство през годините са се чували тъжно-иронични вопли на служители, като „Тук не можеш да направиш кариера, защото други приключват кариерата си в това ведомство” или „При бай Тошо беше трудно да се задоволи една партия с посланически места, та камо ли сега, когато има 200 партии!”. Оказва се, че и след приемането на Закона бутаницата сред политическите „приятелчета” за постове в задграничните мисии е продължила и „черешките” на назначенията в последния момент дори и на последния мандат е държал в ръката си самият бивш премиер.

Едва ли е тайна, че от 1945 година до неотдавна всяко назначение във Външното министерство на практика беше политическо. До 1989 година дипломатическата служба се възприемаше като привилегия за комунистическия елит, който задължително получаваше образованието си в Москва, естествено след одобрението на ДС. Впоследствие достъп до коридорите на външната политика получиха и хора от други политически формации, чиято партийна лоялност често трябваше да компенсира обяснимата липса на професионални умения в една от най-деликатните сфери на междудържавните отношения. Не бяха малко и случаите с „изгърмяни” вече политици, които бяха отпращани по една или друга причина като дипломати по-далеч от София. „Светлият” пример с посланичеството в Казахстан на бившия главен прокурор Филчев сега е на път да бъде повторен с консулството на досегашния шеф на ДАНС Сертов в Солун.

Ein Geschenk mit Schleife

Винаги може да се намери повод за "награда"...

И още нещо твърде отблъскващо

През 2007 година начело на българските посолства в четири важни страни, три от които членки на ЕС, бяха инсталирани като посланици хора с доказана принадлежност към репресивните служби на тоталитарния режим. През август 2009 година двама бъдещи посланици в ключови държави са също осветени агенти на някогашните тайни служби, назначени в последния момент от бившия вече кабинет.

Дали правителството на ГЕРБ и новата шефка на българската дипломация Румяна Желева ще устоят на натиска и ще проявят действителна воля да регламентират дейността на българските дипломатически мисии в чужбина, тепърва ще се разбере. Не за друго, а защото т.нар. ”политически назначения” са наистина сладка черешка за много партийни „другари” и съмишленици, които по традиция очакват своята награда. За какво ли? Мандатът на новото мнозинство предстои и все ще се намери повод за награда...

Редакцията препоръчва