1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Слабият човек в Кремъл

от Андерс Аслунд – директор на програмата Русия и Евразия към фондацията ”Карнеги”

default

Руският президент Владимир Путин постигна по време на първия си мандат много от целите, които си бе поставил. Той укрепи властта на федералното правителство и същевременно разклати позициите на по-големите фирми, на независимите медии, на комунистите, на либералите и на гражданското общество. Подложи на натиск губернаторите на регионите, двете камари на парламента и дори държавния апарат, за да обедини в свои ръце правомощията на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Откакто той е на власт, Русия постигна солидна макроикономическа стабилност и годишен икономически ръст от средно 6 и половина процента. Ала успехите на путин могат да доведат до свалянето му. По време на първия си мандат той разбра, къде са границите на властта му. Сега обаче, опиянен от политическите си триумфи, президентът изглежда си мисли, че не трябва да се подчинява на никого и нищо. Нито един политик обаче не е в подобна щастлива позиция. Путин нарушава твърде много правила на политиката и това не може да продължава вечно с благоприятен за него изход.

Тъй като иска да взима сам всички решения, той замени един силен премиер и началника на щаба си с двама некадърници. Вместо да създаде стабилни вертикални управленчески структури, той парализира правителството си. Путин прекалява с централизма и обръща наопъки ефекта от него, защото няма доверие никому и е склонен към потайност. Бившият човек на тайните служби Путин разчита на своето обкръжение от хора на КГБ от Петербург, което фактически означава, че базата на властта му намалява с всеки изминал ден. Тъй като продължава да държи в мъртва хватка независимите медии, то с всеки изминал ден той е все по-зле информиран.

Последиците проличаха при драмата със заложниците в беслан. Властите не се справиха с населението и с неговите потребности. Нямаха достатъчно информация. Полицаи са получавали подкупи, за да пропуснат терористите. Директорът на контраразузнаването ФСБ и министърът на вътрешните работи пристигнаха малко след началото на драмата в Беслан, но нищо не свършиха. Двамата регионални губернатори дори отказаха изобщо да се мернат в Беслан. Путин и неговото правителство чисто и просто оставиха кризата в Беслан на самотек и сведоха медийните информации до минимум. Официално комунике имаше само от един представител на местните власти, който се изложи с гротескни лъжи. Трудно е човек даже да си представи още по-лошо правителство. Навремето си Леонид Брежнев беше мишена за присмех, само и само защото беше заинтересован да кашира лошите вести. Путин сега се държи точно така. Ала подобна потайност вреди на Русия и на него самия.

Ролята на Путин е не само авторитарна, а и съдържа много грешки. Лидерският му стил е твърде скован, а властта – твърде централизирана за овладяване на кризи. Вместо да се захваща с проблемите, Путин следва своя собствен авторитарен дневен ред. Тази централистична полицейска държава не проявява интерес към почти нищо друго, освен към запазването на собствената икономическа и политическа власт. Трудно е човек да се отърси от впечатлението, че Путин е заинтересован повече от обгрижването на своите КТБ-исти, отколкото от борбата срещу тероризма и продължаването на икономическите реформи.

Ала средностатистическият рускнак не е сляп. Путин е застрашен от бърза загуба на авторитета, спечелен по време на първия му мандат. А това би могло бързо да дестабилизира Русия. Затова вече въпросът не е, дали Путин ще сдаде поста с изтичането на мандата му през 2008 год., а дали изобщо ще може да се задържи на него дотогава. Може би той все пак ще успее да направи завой на 180 градуса и ще обърне Русия отново по пътя към демокрацията, към независимата регионална администрация и свободата на словото и мненията. Той разполага с нужнната за целта власт, но надали и с необходимия мирогле