1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Слаба надежда за политически реформи в Египет

В Египет новата година започна с лъч на надежда във вътрешно-политическо отношение. Миналото лято бе назначено ново правителство

default

с министър-председател Ахмед Назиф, млад, динамичен абсолвент на канадски университет, заобиколен от бизнесмени и прагматични технократи.

През октомври бе допусната една нова партия, Ел-Гад, надеждна, млада и модерна, която за кратко време успя да привлече хиляди привърженици. През същия месец почти 700 интелектуалци и политици от опозицията подписаха резолюция с искане президентът да се избира свободно и мандатът му да е ограничен. 76-годишният Хосни Мубарак е държавен глава от почти четвърт век.

За пръв път през декември над хиляда противници на Мубарак се възползваха от правото си да демонстрират публично срещу своя президент. Този протест бе организиран от ”Движението за промяна”, участниците носеха лепенки върху устата с надписа ”Кифая”, което може да се преведе като - "стига толкова". В началото на януари няколко кандидати за президентския пост се регистрираха за обявения за есента референдум. На 9 януари Мубарак изказа собственото си мнение по въпроса. Първо се оплака от трудностите на президентския пост, след което каза, че приветства конкуренция. ”Това е демокрация”, съобщи той, ”надявам се 100 кандидати да се явят, няма причина това да ме ядосва”.

Отрезвяването последва много скоро - в навечерието на изборите в Ирак. Говорейки пред журналисти, Мубарак се отметна, казвайки "не" на онези, които се надяваха, че обичайният досега референдум, утвърждаващ просто държавния глава, може да се превърне в подобие на свободни избори.

Същевременно бе арестуван Айман Нур, председателят на новата партия Ал-Гад. Неговата съпруга Гамила Исмаил каза:

”Взеха му колана и започнаха да го бият, оставиха го да стои 20 минути на сред улицата пред парламента, за да демонстрират на хората: това е човекът, който се осмели да надигне глас в парламента. Така те искат да стреснат всички, които биха се осмелили да се надигнат и да заявят свободно мнението си.”

Тази процедура е съвсем обичайна, унищожава се имиджът на критика и той бива обявен за враг на народа. Ето отново Гамила Исмаил:

”Всъщност би трябвало да го освободят, защото следствието приключва вече. Самият той не е изобщо оптимистично настроен. Знае много добре, че ще трябва да остане в затвора докато минат следващите парламентарни избори.”

Хани Шукралах, главен редактор на полуофициалния, но критичен и уважан седмичен вестник "Ал-Ахрам Уикли", изказа съжаление, че обществената критика в Египет не излиза от кръга на интелектуалния елит:

”Една авторитарна политическа система не може да се промени, освен ако не бъде принудена от собствения си народ.”

Собственият народ обаче е до голяма степен аполитичен. Повечето хора са заети с изкарването на прехраната си. Населението няма вяра нито в управляващата, нито в наложилите се опозиционни партии.

Мубарак управлява държавата по ”принципа на фараона”. Той взима всички важни решения, така че пасивността на хората е съвсем по негов вкус. Режимът иска наистина да управлява държавата по-добре, надявайки се все някога да я измъкне от икономическата криза, но не и с цената на своята власт.

Бащата на народа Мубарак може скоро да се превърне в мениджъра на държавата, ако опасенията на мнозина в Египет се сбъднат и на есен за президент бъде избран синът му Гамал – завършил банково дело на Запад. Бизнес-средите биха приветствали това, но организации като движението за промяна ”Кифая” се борят и срещу наследственото предаване на властта. Един студентски вестник в Кайро помести наскоро циничното изказване, че единственото с което могат да се похвалят арабите през последните години е новооткритата наследствена демокрация. Една песимистична перспектива не само за студентите.