1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Скромен успех

- така е озаглавил коментара си за близкоизточната обиколка на великобританския премиер Тони Блеър наблюдателят на Дойче Веле Петер Филип:

Ариел Шарон и Тони Блеър

Ариел Шарон и Тони Блеър

Преди да бъдат възобновени мирните преговори, терорът трябва да бъде изцяло преустановен. Посланието на британския правителствен ръководител бе колкото кратко, толкова и еднозначно: приключвайки пътуването си из Близкия изток Тони Блеър зае недвусмислено на произраелска позиция, съвсем очевидно отстъпвайки от плана, с който доскоро възнамеряваше да реанимира замрялия мирен процес.

Първоначално Блеър бе предложил близкоизточна конференция, която да се състои след палестинските президентски избори още през януари в Лондон. Междувременно вече става дума само за "разговори”, а датата се отлага за края на февруари или може би дори началото на март. А и Израел изобщо няма да участва. Нямало и нужда, заявява Блеър смело, защото главното било да се помогне на палестинците да си помогнат сами: посредством международна подкрепа за новоизбрания им президент и при възстановяването на инфраструктурата в палестинските области. Това, разбира се, се хареса на израелския министър председател Ариел Шарон, който от край време не изпитва слабост към международните конференции за разрешаване на близкоизточния конфликт и при подобна отзивчивост от страна на Тони Блеър можеше да си позволи да приветства срещата в Лондон, но същевременно да продължи да отказва израелско участие в нея.

Дори британските кръгове са на мнение, че Тони Блеър е предприел отстъпление, за да не измени на самия себе си: очевидно първоначално той искаше да се възползва от смяната на палестинското ръководство, за да включи Великобритания в работата на близкоизточната миротворческа дипломация и покрай това да изпревари между другото колкото неуморния така и безуспешен германски външен министър Йошка Фишер.

От това начинание не излезе нищо. Блеър се сбълска с ината на Ариел Шарон и са основните правила на близкоизточния конфликт: решение не може да се предпише отвън, а то трябва да е желано от самите участници в спора. Поради нтова бе несъмнено умно от страна на Блеър, да бие отбой: Лондонската конференция трябвало само да допринесе за преодоляване на пропастта, зейнала между участниците в конфликта. Тя трябвало обаче също така да поведе обратно към ”пътната карта" – приеманата досега поне по принцип от всички мирна концепция, която напоследък поизпадна в забвение.

Палестинците несъмнено се надяваха на нещо повече, ала и те също не можеха да си позволят, да пренебрегнат госта от Лондон, който впрочем отдели на гроба на Ясер арафат само време за едно кратко свеждане на главата. С малсо добра воля обаче палестинците все пак можаха да се сдобият с малко надежда: Блеър изрично приветства израелския план за изтегляне от Газа, добавяйки, че съзира в него първата стъпка, която щяла да бъде последвана от нови. В случай, че бъде постигнат съответен напредък и от двете страни.

Дори Шарон, скърцайки със зъби, се съгласи с тази формулировка и тук несъмнено се крие, макар и скромния, но все пак успех за визитата на Блеър.