1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Скандал или криза?

Десет дни преди първите български избори за депутати в Европейския парламент, дебатът за бъдещето на страната в съюза беше изместен от поредния тежък скандал във висшите етажи на властта. В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев се спира върху очакваните последствия от оформилата се криза.

default

Както можеше да се предположи, дебатът около конкретните задачи в ЕС на едва четири месечната негова членка– България, приключи преди да е започнал. Това е логично - вместо да породят радост, национална гордост и разумен диалог за бъдещето, още първите януарски дни на еврочленството бяха белязани с граждански протести срещу политиката на правителството в социалната сфера, здравеопазването, срещу престъпността и корупцията. Четири месеца по-късно, вместо истинска европейска предизборна кампания, която да осветли хората за ролята на българските представители в европейските институции, управлавищите сервираха на обществото поредния тежък институционален скандал, с белезите на политическа криза. Защото когато ключов министър от кабинета и шеф на основна служба в правораздавателната система решат да си извадят публично „кирливите” корупционни ризи, а техни приближени сътрудници с ранг заместник-министри, следователки и тям подобни, започнат да се замерят с криминални обвинения, това е безпогрешен симптом за неспособността на управлението да контролира своите просмукани от корупция и раздирани от противоречия структури, а подобна властова парализа носи риск от подкопаване устоите на самата държава.

В този контекст командироването на двамата конкретни за случая скандалджии – министърът на икономиката и енергетиката и шефа на националното следствие - в отпуск и уволнението на двама публично неизвестни заместник-министри от партийни квоти - е закъснял и доста безпомощен ход на премиера Станишев, който наподобява на опит да се лекува инфаркт само с турски аспирин и витамин С.

По-отблъскващото, обаче, е друго.

Вече става ясно, че поредната разправия на върха ще обезкуражи и малкото непартийни ентусиасти, които са решили да гласуват на евродепутатските избори на 20 май – доказват го експресните социологически сондажи. Те сочат също, че повечето от хората ще отидат да гласуват за нещо, което не познават – с корупционни скандали и чалга музика трудно се „обяснява” нелеката европейска материя. Едва ли някой си въобразява, че избирателите ще разберат нещо повече за личностите, които се кандидатират, за техните конкретни идеи и ангажименти- евро вотът ще бъде формален и в него няма да има залог, защото този вот не носи никаква конкретна полза за избирателите, а единствено за 18-те, които ще трябва да заминат за Страсбург.

Но това е все още по-малката беля.

Истинската драма може да настъпи през юни, когато ЕК предстои да представи позицията си по т.нар. „напредък” на страната в областта „Правосъдие и вътрешен ред”. Макар след изпращането на правителствения отчет в края на пролетта комисията да не реагира официално, неофициалните коментари от Брюксел бяха показателни. Авторитетната германска агенция ДПА припомни в началото на месеца, че ЕК вече е заплашила България с налагането на санкции заради бавното темпо на извършваните от нея реформи. Агенция Франс прес от своя страна цитира високопоставен източник от представителството на Еврокомисията в София, според когото властите така и не са направили нищо, за да изпратят добре познатите престъпници зад решетките. "Жалко е както за българите, така и за европейците, които страдат от последиците на такава безнаказаност", е допълнил източникът на АФП. Дни преди това в годишния си доклад Центъра за изследване на демокрацията констатира, че за първи път през последните 10 години българските граждани определят корупцията като основен проблем пред страната и че политическата корупция остава практически безнаказана. Експертите посочиха, че сред населението и бизнеса в България се засилва убеждението, че политическата корупция (сред членове на правителството, народни представители, кметове) се увеличава и се затваря в “корупционни мрежи”, по-популярни като “обръчи от фирми”, а усилията на държавните институции да се ограничи корупцията сред политиците и висшите държавни служители се възприемат от гражданите като недостатъчни и неефективни.

В доклада беше направена и забележителната констатация, цитирана от редица чуждестранните медии, че в „България е по-вероятно да пострадаш в катастрофа, отколкото да бъдеш наказан за даване или получаване на подкуп”.

На този фон единственото, което би могло да представлява известно любопитство е доколко дълбинен ще се окаже поредния корупционен трус за българската политическа класа, ще предизвика ли той вторични ефекти в управлението и доколко надеждна е статиката на управляващата в момента тристранна коалиция.

Защото едва ли за някого е тайна, че подобно на самосрутващите се паянтови къщи, една проядена от корупция, зле конструирана и лошо функционираща власт, е опасна за хората. Особено когато и не отговаря на европейските норми за управление.

Подобно съдържание