1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Скандалът с Иван Славков

Ще бъде ли скандалът с Иван Славков всяко чудо за три дни? Окончателната присъда за вината или невинността на Славков ще излезе чак през юли догодина, но това означава ли, че кариерата му не е вече непоправимо увредена? Как във вътрешен план трябва да се излекуват пораженията в сферата на българския спорт изобщо? Коментар от Петко Бочаров

Плонжът на тодорживковия зет към твърдата земя идва от много високо. ”Принцът от Ючбунар” бе озаглавила оняден статията си за него във в-к ”Труд” Валерия Велева и образът е точен. Вярно, че идвайки от Ючбунар, а не от Бъкингамския дворец, Славков беше принц от вид порода, каквато можеше да вирее само редом до цар от село Правец. Но и в ония условия принцът си бе принц, над всичко и всички, позволяващ си да прави каквото си иска и да не дава сметка никому. Хем арабия с простосмъртни и подчинени, хем безценна връзка за бившите му колеги от тима по водна топка, хем бързо овладял тънкостите на дворцовите интриги тарикат, хем и знаещ точно какво иска и как да го има.

Ала странното в случая с лицето Славков не е неговото минало, то в комунистическа България и не можеше да бъде друго. Странното е, че въпреки бурните кръстосващи се ветрове на прехода към демокрация, той, вместо да бъде отвеян в забрава, обратното, успя някак да си завладее своя територия. И стана цар. Стана цар и с помощта на други, разбира се, било подбирани грижливо за дворцов антураж, било с благословията на наивни благородници от рода на маркиз Самарандж. Но тъй или иначе, такава е предисторията на въпросния плонж към твърдата земя. Фактори в житейски път, наредени един до друг като зрънца на броеница и водещи неизбежно към такова реене във висините, в което само стабилността на характера е способна да предотврати плъзване в пропастта.

С една дума на Славков му е било нужно точно онова, което Ючбунар не е можел да вложи в неговите гени. Народът казва ”пази Боже сляпо да прогледа”, на което смисълът е ”никога не губи чувството за мярка”. А през всичките тези 15 години след прословутият пленум на ЦК на БКП от 10 ноември 89-та година Славков лично се погрижи целият народ да види как прогресивно губи именно чувството за мярка. И как май не си дава сметка, че територията на неговото управление вони все по-силно на гнило, че картината в сферата на тъй наречения олимпизъм и в професионалния футбол е пример за поговорката, че ”рибата се вмирисва откъм главата”. Демонстративна слабост на царя към чашката с шотландска ракия, непукизъм пред факта, че проклетата телевизия показва всички детайли от 50 сантиметра разстояние, дебелашки хумор, но досущ с маниера на покойния му тъст и на всичкото отгоре, като капак не само тъпи политически изказвания по адрес на НАТО, американците, Европейския съюз, Ирак и пр. и пр., не само още по-тъпо регистриране на собствена някаква си партия, ами и кандидатура за президент на републиката. Изобщо образ, в който мислещите хора лесно биха съзряли признаци на физическа и нравствена деградация.

Личното ми мнение е, че царът Славков беше до тук. Това не е скандал за три дни. Решението на Комисията по етика на Международния олимпийски комитет още отсега предрешава нещата. Разследването до юли 2005-та е формалност. Презумцията за невинност до доказване на противното е уставно изискване. Но изхвърлянето на Славков е неизбежно. Нищо не може да го спаси.

Сега обаче остава да видим дали пък падналият на твърдо в МОК няма да живне на местна почва. Циркът може да се окаже страхотен. Защото царят Славков седеше в България на два трона. Единият наистина вече не трябва да броим, но около другия винаги са се въртели много пари. И много играчи, естествено. (Не футболисти, разбирате какво искам да кажа.) Истинските играчи във футбола не са на игрището, те са от дворцовата свита на царя. Но са и от един доста сенчест ъгъл на сцената. Интересите се огромни, царят досега местеше и разместваше, но в столицата и навсякъде из провинцията антуражът държи и досега ключовите позиции. От време навреме проехтяваха изстрели и падаха мъже със смешни прякори или отвличаха някой и друг син на футболен бос. Може ли при тези интереси царят Славков да си остане на втория трон, след като е бил изхвърлен от първия?

Не, мисля, че дори у нас такова нещо не може да се случи. Признак, че и вторият трон се клати бе камата Стоичков начело на националния отбор. Твърде многозначително събитие, ао антуражите винаги и навсякъде показват остро усещане за посоката на вятъра. Но и политическата класа е невъзможно да приеме оставането на Славков като шеф на професионалния футбол. Не, пътят на Иван Славков и у нас беше до тук.

Но не му берете грижа. Сигурно е, че няма да живее само от пенсия.