1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Ситуацията в югоизточната част на Турция

Кюрдите се страхуват от евентуална нова ескалация на военните действия

default

Турци протестират срещу кюрдската работническа партия ПКК

Късно вечерта турските военни хеликоптери се връщат в Диарбекир – там е най-голямата военна база на турската армия в югоизточната част на страната. Хеликоптерите идват от планинските райони в източната част на града, където се укриват бунтовници от забранената в Турция Кюрдска работническа партия ПКК. Ако скоро не бъде намерено решение на въпроса, турската армия може да нахлуе и в Северен Ирак.

Местното население, което е предимно от кюрдски произход, е против подобна военна операция. В западната част на Турция, обаче, хората подкрепят евентуална военна интервенция в Северен Ирак. За жителите на Диарбекир това би било особено опасно, казва търговецът Исмет:

“Всички жертви, всички убити са кюрди. Бунтовниците в планининте са кюрди, войниците в армията също. Не искаме това да се случва. Ние сме против нахлуването на армията в Северен Ирак, но и против атентатите на ПКК. ”

Хората от Диарбекир вече са уморени от войната. Конфликтът между ПКК и турската армия продължава вече цели 23 години, но резултати от войната няма, напротив - областта е изключително бедна, в нея няма нито една работеща фабрика, а над 50 % от населението е безработно. В града има около 750 кафенета, където безработните мъже прекарват дните си в дискусии, пиене на чай и домино. Въпреки това, никой не иска да е на тяхно място, казва бизнесменът Алатин:

“Жертвите ще са бедните хора от планинските села на границата с Ирак. Те не могат да избягат. Къде да отидат? Пак най-бедните ще станат жертви, тези, които имат само по три кози, те ще бъдат убити.”

ПКК се бори за свободата на кюрдите, турската армия пък за единството на Турция – на повечето хора в Диарбекир им е отдавна безразлично. Много от тях вече са платили прекалено висока цена за този конфликт, по време на войната те са загубили къщите, нивите и добитъка си. Сега са принудени да оцеляват в мизерните квартали на Диарбекир.

На пазара в новата част на града почти всички търговци и продавачи са бежанци, селата им още преди години са били опожарени. Нова ескалация на военните действия е последното, което те искат, казва търговецът Вейзи:

“Проливането на кръв трябва да спре, ние искаме само мир, нищо друго. Там се убиват само бедни хора. За войниците и за бунтовниците е безсмислено да дават толкова жертви. Безсмислено е и за цялата ни страна и просто за всичко. Ние просто искаме вече да цари мир.”