1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Символ на какво е мюсюлманската забрадка?

Жените, които в Германия носят мюсюлмански забрадки, често се натъкват на много предразсъдъци. Останалата част от обществото интерпретира забрадките главно като религиозен и политически символ за подчинената позиция на жената или за мюсюлмански фундаментализъм. Какви обаче са действителните мотиви на жените, за да носят мюсюлмански забрадки? Германският фондация Конрад Аденауер проведе изследване на

default

�ази тема.

За целите на студията “мюсюлманската забрадка – разбулването на един символ” фондация Конрад Аденауер и Институтът за междукултурен мениджмънт проведоха допитване до 315 жени от турски произход в Хамбург, Берлин, в Щутгарт и в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Заместник- генералният секретар на фондацията Кристоф Каненгисер обяснява, с какви намерения е било проведено проучването:

“Искахме да намерим подход към начина на мислене на тези жени и да открием отговори на въпроса, какво представлява забрадката за онези, които я носят. Не ни интересуваше, каква е обективната позиция по въпроса или как останалият свят приема или интерпретира мюсюлманските забрадки, а единствено и само въпроса, какъв символ и какво значение имат те за онези, които ги носят. Интересуваше ни също така, какви са мотивите за носенето на забрадка и какви позиции имат жените, които ходят забрадени, към различни общественополитически и политически въпроси.”

Въпросниците за допитването са били съставени на два езика – на турски и немски, анкетирани са били жени на възраст между 18 и 40 години и то най-вече такива, които по своя воля носят мюсюлмански забрадки. Те са били подбирани от различен тип мюсюлмански общности в Германия – от такива, за които се знае, че са средище на радикални идеи и които са под наблюдение на германските тайни служби, както и от други – либерални - по схващанията си общности. Все пак изследването не е представително, поради относително малкия брой на анкетираните жени, както и поради факта, че преобладаващата част от тях са имали завършено средно или висше образовование. Поради това изводите от студията не могат да се считат за валидни за всички мюсюлмански жени, които носят забрадки. Все пак резултатите са интересни, включително и поради факта, че това е първото изследване по тази тема в Германия.

Какво сочат резултатите: 97% от жените заявяват, че носят забрадките главно по религиозни причини и че го считат за свой религиозен дълг. Решението да се носи забрадката се взима предимно лично, под влиянието предимно на бащата или майката, а не под въздействието на други външни хора или фактори.

Докато по въпроси за пъртньорството между мъжа и жената, свободите, финансовите въпроси или дори желанието за деца, позициите на терските жени, носещи забрадки, са много сходни с тези на германските жени, големи отличия се откриват главно по въпросите, свързани с религията. Както мнозина верующи мюсюлмани, и анкетираните жени заявяват, че са убедени в превъзходството на ислямската религия над останалите. Значителна част от турските жени, живеещи в Германия заявяват, че не се чувстват уютно в страната. Обвързаността им с Турция /71%/ е значително по-висока отколкото тази към Германия. 80% от анкетираните заявяват, че турците в Германия били третирани като граждани “второ качество”.

Според Кристоф Каненгисер студията е показала нуждата от интензивен диалог, защото очевидно има нагласи, които са твърде неблагоприятни за германското общество. Той добавя:

“Ясно е, че не бива до допуснем, тези жени или други подобни групи да се изолират в Германия.. Това е поръчение към цялото германско общество, но така също и апел към анкетираната група, по- силно да допуска интеграцията. Мюсюлманите междувременно са част от германското общество, включително и жените и момичетата, които носят забрадки.”.

Резултатите от студията сочели освен това, че носенето на забрадките не означава непременно обвързаност с враждебни на демокрацията или фундаменталистични разбирания.