1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Силовият фактор газ

Русия се бори с всички средства за запазване на влиянието си върху съседна Украйна. На тази тема седмичният вестник "Цайт" помества статия, в която се казва:

default


Така наречените газови войни принадлежат междувременно към репертоара на руско-украйнските отношения. Поредната от тях бе осуетена във вторник от президентите на двете страни. Путин и Юшченко се споразумяха върху план за погасяването на украйнския дълг за вноса на руски газ.


Напоследък Кремъл е определено прагматичен в политиката си към Киев

Това е логично, тъй като Оранжевата революция, повторението на президзентските избори през 2004 и поражението на предпочитания кандидат Янукович са сред най-големите външнополитически поражения на Русия и още болят. Реалистите в Москва са наясно, че Украйна не се поддава на контрол, а Юшченко в момента е най-удобният партньор. Но в борбата за влияние върху Киев, та било и със средствата на икономиката и енергийните доставки, Москва не отстъпва. Така че въпреки актуалното споразумение, в отношенията между двете страни има много "болезнени точки", както се изрази един от съветниците на Путин.


Спорът около границата в района на Азовско море

и обвиненията в дискриминация на руския език в Украйна, където занапред всички филми трябва да бъдат синхронизирани на украйнски, са просто дреболии. Много по-взривоопасно е желанието на украйнското ръководство да вкара страната в НАТО. През януари Киев изпрати писмо до генералния секретар на алианса с искане за програма за членство. Някои политолози разглеждат ултиматума на Газпром за плащане на сметките и заплахата за спиране на доставките тъкмо в този контекст. Путин заплаши, че руските ракети ще бъдат насочени срещу Украйна, ако страната наистина влезе в НАТО.


На сегашната си среща с Путин, Юшченко се показа извънредно сговорчив, което бе от полза за него, тъй като досега в Москва го смятаха за антируски националист. Той обеща да постави въпроса за членството в НАТО на референдум, който няма да се проведе обаче скоро. Това е мъдро, тъй като в сегашния момент той би загубил един подобен референдум. Освен това украйнското ръководство има да решава спешни политически задачи: то трябва да стабилизира правителството, да запълни ръководния вакуум, възникнал през последните близо две години, и да извърши конституционна промяна, дефинираща ясно разпределението на властта между отделните институции.


Москва е раздразнена и от едно ново тълкуване на общата история на двете страни

Украйна се опитвала да пренапише историята в "антируско направление". Конфликтът стига чак до Киевската Рус, от която преди столетия се раждат Русия и Украйна. Дали Рус е била руска или украйна държава, както се редуват да твърдят историци от двете страни? Московското външно министерство организира дори специална кръгла маса по въпроса.


Така че между двете страни има много спорни или конфликтни точки. Що се отнася до газта, там вече е ясно, че след кризата е преди кризата. Остава да се види дали Киев наистина ще изплати целия си дълг към Газпром и дали министър-председателката Тимошенко, която е много по-радикална от Юшченко, ще приеме всички резултати от преговорите. По-късно този месец украйнската Желязна дама заминава за Москва.