1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Силата на харизмата в политиката

Дали е типично германско това, че германците така се захласнаха по Барак Обама? Ян Рос смята, че харизмата е една добра сила:

default

В политическо отношение Германия е особено суха страна, една функционална и лишена от всякаква декорация държава. Чувства и символи са табу в тукашното публично пространство; полагането на клетва от новобранци пред Райхстага се следи с такова недоверие, сякаш обществото се отдава на някакъв забранен порок. От следвоенните канцлери само Вили Брандт беше харизматична фигура; стандартният случай
BdT Obama in Berlin - Rede 2

Барак Обама говори пред 240 000 берлинчани




от престорената простота на Аденауер до охладения чар на Меркел


въплъщава отхвърлянето на патоса. До ден-днешен Германия реагира алергично на всякакви фокусници в политическата тъкан – оттук почти пълната нетърпимост към съседа Никола Саркози. Но същевременно тъкмо в сухата Германия е налице копнеж по една друга, емоционална политика – оттук отварянето към Барак Обама. В това няма нищо лошо. Модерната демократична политика трябва да се пази не от прекален възторг, а от безцветното и тъпото. Още повече, че Западът не страда от излишен заряд на утопии, визии и надежди за спасение, както може би през 1968. Актуалната представа за политиката е по-скоро механична и фаталистична, в добро и в зло: ние не можем нищо да променим – още по-малко при доволно удобните условия на живот, на които се радваме. Харизматичната фигура е напомняне за човешкия фактор в политиката, за това, че нещата зависят от личността, че животът се променя, че човекът е по-силен от обстоятелствата. Това не е казано авторитарно, а в пълно съзнание за човека и неговата свобода – съзнанието, от което се подхранва демокрацията.



Впрочем не е вярно, че харизмата е лишена от съдържание


и с нея може да бъде злоупотребено с всякакви съмнителни намерения. Имиджът и въздействието на Барак Обама са неотделими от неговото послание. Идеализмът е част от тази харизма; онези 200 000 германци нямаше да се струпат в центъра на Берлин, за да видят и чуят просто още един проповедник от американски тип, някой изпълнен с омраза агитатор или някой самовлюбен политик. Това между другото е разликата с Никола Саркози, който ще гръмне от енергичност, но не задава никаква насока, защото създава впечатлението, че се върти единствено около самия себе си. Трудно е да си представим „поколението на Саркози”, тоест хора, които чрез него усвояват света. Днешните младежи обаче биха могли да станат

Obama in Berlin - Transparent mit Aufschrift Obama for Kanzler

Някои германци са направо влюбени в Обама




„поколението на Обама”


Естествено, надеждите, пробуждани от харизматика, са застрашени от това, че може да не се сбъднат. Джон Кенеди, с когото постоянно сравняват Обама, вдъхновяваше младежта, но хвърли Америка във Виетнамската война, създавайки предпоставките за една политическа и морална катастрофа. Но колкото и да е странно това не променя образа на Кенеди в паметта на човечеството. След близо половин век може би още се срещат хора, които намират вдъхновение в думите му: „Не питайте какво може да направи вашата страна за вас, а питайте какво можете да направите вие за своята страна.” Харизмата в политиката не е гаранция за успех, нито пък щит против провала и вината. Но в нашия свят тя е една добра сила.