Сексът, тази безвредна разновидност на кихането | Начало | DW | 24.09.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Сексът, тази безвредна разновидност на кихането

Нестандартни отговори на вечни въпроси търсят две съвременни авторки. Сибиле Берг и Хайке Фендел хвърлят нов поглед към старата тема за живота и любовта. Още за предимствата на женската литература - от Бисерка Рачева.

default

В лабиринта на любовната тема

Приемана или оспорвана, хвалена или подритвана, женската литература има свой глас в днешния свят – и свои предимства. Едно от тях е предимството на различието. От романтика и сантименталност в книгите на Сибиле Берг и Хайке Фендел няма и следа. Онова, което описват, започва отвъд илюзиите.

Един мъж отива да си купи вестник и изчезва – мъжът, с когото след куп мимолетни връзки и още повече самотни нощи жената най-после се чувства добре, тъй добре, че иска да остане с него. Три месеца по-късно тя все още е на далечния остров в Южнокитайско море, където е изпитала краткото щастие на споделената си любов, мъжът все така го няма и тя все така си мисли: Ако си купя билет за връщане, ако се върна у дома, това ще значи, че приемам предишния си живот, приемам отново да съм сама. Новият роман на Сибиле Берг “Мъжът спи” рязко се отличава от всичко, което авторката е публикувала досега. С епизодичните си романи “Неколцина търсят щастието и си умират от смях” /1997/, “Секс 2” /1998/ страстната защитничка на културния песимизъм апострофира еуфорията на 90-те години: болести, а не чувства събират двойките в нейните произведения и безутешните житейски мечти на героите й завършват без изключение в отчаяние и ексцесии. Сибиле Берг, родена във Ваймар, живееща днес в Цюрих, минава в онези години за яростна защитничка на единачеството. Макар междувременно тонът й да се смекчи, все пак е изненадващо, че точно тази авторка описва сега една тиха и кротка любов без конфликти. Любов, която внушава, че споделеният живот е по-приятен, а единачеството – по-тъжно и от взаимно затръшнатите врати.

Sibylle Berg Schriftstellerin

Сибиле Берг на Франкфуртския панаир на книгата, 2007 г.

Последната крепост

Под любов всеки разбира, вероятно, нещо хубаво. За мен тя не се състои в страстно разсъбличане и сластни въздишки. Ако всичко в една връзка е наред, какво я подържа да е наред 24 часа в денонощието, всеки ден? Как функционира това? След като си разбрал, че не можеш нито да спасиш, нито да промениш света, че не си Ганди, нито Бил Гейтс, а само дребен никой сред милиони други, може би тогава последната крепост, която можеш да си построиш, е семейството или интимната любовна история. Само че как се подържа крепостта? Това исках да разбера, казва авторката в интервю за новия си роман, който, между другото, влезе в longlist на претендентите за най-добра немска книга на годината.

“Мъжът спи” е любовен роман, но и не само роман за двамата, които търсят и намират щастие. В лаконичния глас на разказвачката от първо лице се прокрадва паника, още в първата й прегръдка с мъжа се долавя лека истерия и зад уж нежния жест се крие страх – страхът от самотата. Помислих си, че може би просто ще изчезне и затова непременно трябва да го задържа, спомня си жената, вперила поглед в сивото море, чиито вълни заливат пясъчните следи на довчерашната й крепост. Мъжът, отишъл да си купи вестник, не се връща – и точно този е бруталният опит от историята, почти буквално цитираща библейската притча за оногова, който си съградил къща на пясък. Всичко може да ти бъде отнето, винаги. Когато се чувстваш добре, когато забравиш, че другото име на живота е унижение, точно тогава те слетява ударът – смъртта, съдбата, Божият промисъл, злото.

Buchcover Sibylle Berg Der Mann schläft

"Мъжът спи", изд. "Ханзер"

Черногледството е присъщо на Сибиле Берг – но в нито една от предишните й книги не е било тъй фундаментално. Тук не става дума за празнословието или за парите, телевизията и псевдокултурата, които осакатяват и опустошават живота ни. Става дума за самота, безнадеждност и болка, в които сякаш изначално е затворено цялото човешко битие. Старец, с когото жената се запознава на далечния остров в Южнокитайско море, й разказва за някогашния щастлив живот с починалата му съпруга; разказва колко блажен се чувствал, когато нощем заспивал до нея. После запрята крачола на панталона си и показва белезите и пресните рани – откакто загубил жена си, обяснява той, всеки ден рязвал с нож крака си.

Тръпката на хормоните

Той, Тя и онова, което се случва помежду им, са представени от съвсем различен ъгъл в дебютната книга на Хайке Мелба-Фендел “Живот в 99 истории”. Независимо че и в тази книга, както при героинята на Сибеле Берг, могат да се открият не малко автобиографични елементи. За Хайке Мелба-Фендел “голямата любов” не е тема. Разказвачката от първо лице търси приключението, жадна е за все нови и нови сексуални преживявания, подвизава се като стриптизьорка в Ню Йорк, води бурен нощен живот в Берлин, обикаля барове и хотели, не пропуска възможност да спи с когото й падне. Смята, че немимолетните връзки са източник на нещастие и колкото по-траен е източникът, толкова по-голямо е нещастието, обяснява поведението на героинята си авторката Фендел.

Buchcover Heike Melba Fendel nur die

"Живот в 99 истории", изд. "Хофман и Кампе"

Без излишна стеснителност и без емоции писателката описва живота на една жена, лишена от чувство за срам и изобщо от чувствителност. Като филмова журналистка и собственичка на актьорска агенция Фендел отблизо знае как се фабрикуват сънища. Книгата й апострофира обичайните представи за жената. Важният въпрос според нея е не какво жената е, а дали и защо търпи поражение. Героинята на тази книга, казва авторката, би отговорила на този въпрос така: жената губи, когато се самозалъгва, самозалъгва се, да речем, че е възможно такова нещо като трайна привързаност. За моята героиня това е поражение. Хората, които я наблюдават отвън, биха казали, че тя губи, защото никой не я харесва или пък защото не става за секс.

Бягства и оставане

С други думи, по-добре да става по-често за секс, отколкото някой, не дай Боже, трайно да я харесва! Доста неудовлетворителна алтернатива. Да ставаш за секс или да не ставаш за секс, не това е въпросът. Какво се случва, ако жената прелита от обект на обект, и какво - когато остава? От различна гледна точка, с едва ли не скрупульозен изследователски интерес двете писателки разнищват поведението на жената и мъжа като любовна двойка в днешния свят. Сибиле Берг пледира за оставането: Сексът е като кихането. Моментен пристъп. Маловажен, според мен, пък и не е интересно да го описваш. Фендел застъпва точно обратната позиция: Тръпката са хормоните. Мъжът, децата, те бързо си отиват. Което значи, че партньорството надхитрява природата и още, че жената не е родилен апарат, нито пък разплоден орган. Това мога да го понеса – даже когато хормоните се изпарят.

Heike Melba Fendel

Хайке Мелба-Фендел, публицистка и собственичка на актьорска агенция

Колкото и различни да са литературните им виждания за живота, двете авторки са еднакво алергични към патетиката, многословието и сладникавата сантименталност. Предпочитат точното, критично наблюдение и не пропускат случай да покажат, че в реалността често се гнездят уютно-кичозни клишета на човешко поведение. Тези мили картинки не са нашите собствени, а онаследени. Може би е време да ги разрушим със средствата на словото, смята Фендел. Сибиле Берг пък намира, че живот, скроен по шаблони, е най-голямото нещастие, редом със смъртта.

В някаква степен двете книги се допълват и може би дори печелят повече, ако се четат “в пакет”. Едната отхвърля моментното опиянение и описва спасение в дребното. Другата защитава сексуалната наркоза в името на радикално разкрепостения живот.

Sibylle Berg: „Der Mann schläft“. Hanser Verlag, München 2009. 308 S.

Heike Melba-Fendel: „nur die: Ein Leben in 99 Geschichten“. Hoffmann u. Campe, Hamburg 2009. 180 S.

Автор: Бисерка Рачева Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва