1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Сгреши ли папата?

Мюсюлманския свят все повече започва да се държи като цензор над християните и то в собствената им територия. На реакцията на мююлмански медии и духовни водачи на речта на папата в Регенсбург се спира днес Явор Дачков

Папа БенедиктXVI в Регенсбург

Папа БенедиктXVI в Регенсбург

Скандалът, който мюсюлмански медии и духовни водачи раздухаха след едно изказване на папата, напомня на онзи, който избухна след публикуването на карикатури, осмиващи Мохамед в един датски вестник в края на миналата година. Струва ми се, че приликата е само в начина по който реагираха мюсюлманите – разкривени от гняв лица, хвърляне на камъни, заплахи за живота на папата, а вече и едно убийство – италианска монахиня бе застреляна в Сомалия.

Сегашните реакции показаха, че причините и основателността за гняв нямат никакво значение. Важен е гневът. И ако появата на карикатурите можеше донякъде, но наистина само донякъде, да обясни реакцията от другата страна, то сега е много трудно това да се направи. Папа Бенедикт ХVІ изнесе лекция, в която цитира един класически диалог без да взема отношение по смисъла на цитата. Както се разбра по-късно от изявление на самия папа, той просто е искал да провокира открит и смел разговор между християни и мюсюлмани. Така както се е водил преди столетия. Мюсюлманите му отговориха със заплахи за смърт, наложи се папата да се извини на няколко пъти – лично и чрез различни свои говорители. Така се създава неприятното усещане, че ислямският свят все повече се държи като цензор спрямо християнския, и че тази цензора е абсолютно реална на фона на терористичните атаки и заплахи. Всички те бяха направени в името на Аллах. Поне така бе декларирано от атентаторите. Дори и най-толерантният човек би следвало да се запита дали съответната религия и насилието не са по-дълбоко свързани. Нищо обидно няма в такъв въпрос. Той може да бъде поставен, след като няколко хиляди души загинаха при нападението срещу кулите-близнаци, а техните убийци твърдяха, че са го направили в името на Аллах. Какво обидно има в това да запитаме мюсюлманите джихад само духовна борба ли е или под нея се разбира и физическо отстраняване на неверниците. Нека повторя, че това не са въпроси, предизвикани от неверие, изсмукани от теорията или поставени, за да дразнят някого. Това са въпроси, които изникват, когато вечер по новините видиш как един мюсюлманин отрязва главата на завързана и безпомощна жертва с името на Аллах в устата. Ако подобни гледки се превърнат в едва ли не ежедневие, нещата могат да станат далеч по-сериозни. Лично аз харесах поведението на папата, защото той постави въпроси без да лицемерничи и предложи тези въпроси да бъдат решавани чрез силата на словото и разума, а не чрез силата на терора. Да не говорим, че никой в християнския свят не държи сметка за онова, което мюсюлманите говорят в своите общности и за начина, по който се държат с чужденците например. Ако една християнска жена излезе в мюсюлманска страна, без да се е опаковала, подобно на мумия, може да се прости с живота си или най-малко ще бъде сериозно санкционирана от официалната власт. Милиони мюсюлмани, които нахлуха в западния свят, за да живеят по-добре, искат, и с основание, да имат равни права, както другите граждани. Какво би станало, ако Западът приложи правилото да се държиш с другите така, както те се отнасят с теб? Реторичен въпрос. Истината е, че и в обществено, и в духовно, и в религиозно отношение, християните се държат далеч по-толерантно, да не кажем прекалено компромисно, в тези сложни взаимоотношения. В този смисъл, поведението на папа Бенедикт ХVІ може по-скоро да бъде приветствано като опит да се пази идентичността, класическото наследство и вярата на една религия, която създаде днешния цивилизован свят.

Подобно съдържание